Рибена супа

1 глава на толстолоп
1 глава шаран
3 - 4 рибки чернокоп

2 дафинови листа
3 зърна бахар
7-8 зърна черен пипер
3 моркова
1 глава лук
3 морковчета
2 картофа
малко парченце целина от глава
девисил
сол

Рибата и главите от риба се заливат с вода около 2 литра и се варят заедно със сол, дафиновия лист, бахара и черния пипер около 15 минути.
Рибата се вади и се обезкостява а бульона се прецежда.
Морковите, лукът и целината се режат на малки кубчета.
Лукът се задушава за минута в малко олио и 1 с.л. от бульона. После се прибавят морковите и целината, също се задушават за няколко минути.Добавя се бульона и като заври се прибавят картофите нарязани на малки кубчета. Като омекнат зеленчуците се прибавя и месото от рибата и девисила.

Автопортрет

Ха, изненада - фотоапаратът ми имал вграден светломер. Че кой да знае!
Изпълнена с ентусиазъм, ставам рано, рано. Водя децата на градина и ето - свободна съм да създам перфектния си автопортрет.

Спънка - 1 - не мога да си измисля , как да си направя измерванията на светлината. Очевидно е , че не мога да се клонирам. Половинката със силно развито чувство за само съхранение, ме е предупредил преди три дни , да не разчитам на него, защото няма да е в града. След кратък размисъл се обаждам на приятелка. Проблемът е отстранен! Ура!
И така за да хвана сутрешната светлина избирам място - на близката полянка до блока.
Има си всичко, и сянка и слънце.
Леко зъзнейки, нагазваме в тревата. Оказва се много мокра - цялата в роса!
Пренебрегвайки мокрите си крака, аз авторитетно определям перфектното място за пробна снимка  № 1. Вадя статива и от калъфа се разпиляват разни чаркове, които всъщност не ми стана ясно къде и как са били. Резултатът е ясен - апаратът в никакъв случай не може да се задържи на статива. Нищо, какво пък! Аз ще снимам!
Откривам туй нещо светломера. Правя измерванията ( ако може така да се каже) и натискам спусъка.  И да бъде светлина! Получавам бял фон с някакви неясни контури, при това леко размазани! Не може да бъде!!! Защо така ???
След дузина подобни опити, и силно премръзнал модел с явно треперене, реших да върна на автоматични настройки, просто така за проверка дали всъщност всичко е наред. Еми наред си беше, апаратът, не в него беше грешката. Упорито продължавам, сменяйки бясно настройките на скорост и бленда. Резултатът -  от лош по - лош.
Примирено свих платната и бих отбой. Както е ясно до автопортрет не стигнах. Този път.
Но аз ще се върна!  :)


Безкрайно благодаря на модела си, който прекоси половината град и въпреки атмосферни те условия и крайното си нежелание да се снима, ми пристана на акъла. Той си знае кой е.

Панирани патисони

Тази година за пръв път се сблъсках с това чудо- патисона! Пече ли се, вари ли се ? Де да знам! Накрая вдигнах телефона за съвет от персоната ,която ме снабди с цяла торба от това нещо. Тя беше категорична - паниран! Речено , сторено. Е ако се бях сетила да питам на колко дебело да нарежа парченцата, щеше да е супер. Но не се сетих , затова малко ги хрупахме не съвсем сготвени, но редките екземпляри ,на които ножът се беше подхлъзнал и бяха нарязани на тънко,  бяха вкусни!

2- 3 патисона


за паниравката:
1 ч.ч. брашно
3 яйца
1 с.л. олио
бира 
щипка сол 

олио за пържене


Панировката:
Отделят се белтъците от жълтъците.Белтъците се разбиват на сняг.
Жълтъците се разбъркват с брашното,солта и олиото.Постепено се добавя бирата и се разбърква.Сместа трябва да е по-гъста от боза.Добавят се и разбитите на сняг белтъци  и се разбърква внимателно със шпатула, за да не спаднат белтъците. 

Патисоните се измиват и се нарязват на тънки филийки. ( не като мен на дебело, че хрускат)
Потапят се в панировката и се пържат в олио.