За пореден ден, небето се е намръщило и сякаш е захлупило целия свят.Липсва ми слънцето и свободата, която ми дава, желанието за разходки, доброто настроение...
Реших да се върна към едно място, което докосна душата ми, още докато бях почти дете- почти жена. Соколския манастир.
Връщам се там пак и пак...
Мисля че това е едно специално място, заредено с много положителна енергия.
Влезте през тежките порти и елате за малко с мен.
Манастирът е построен през 1833 г. и се намира на 4 км. от Етъра и на 12 км. от Габрово.
Действащ е.
През 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола изографисват църквата.
В параклиса са запазени икони на Св.Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф.
През 1836 г. в манастира е открито килийно училище, в което по късно е учителствал и Неофит Бозвели.
Соколския манастир не само, че не е подминат от националноосвободителната борба, но е взел активна роля в нея.
Приютявал е четата на Капитан дядо Никола ( 1856 г.). По време на Априлското въстание, тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е бил подслоняван в манастира.
През Руско- турската война е бил превърнат във военна болница.
Смята се че чешмата е построена от Колю Фичето.
Градината на манастира е прекрасна.Винаги по нещо цъфти за радост на всички ,които лудо обичат цветята като мен.
Последно като бях там, манастира все още беше пощаден от големите тълпи и беше запазил неповторимата си атмосфера.
Жалко само, че със снимките и думите си, не мога да пресъздам излъчването на това място.
Усещането за покой, уют , умиротворение...
