вторник, 31 декември 2013 г.

Сухи чушки пълнени с боб


Всяка година за Бъдни вечер правя сушени чушки пълнени с боб. И винаги си спомням за баба ми Мария ,която беше невероятен майстор на тези чушки. Тя ги правеше с мас и вкусът им беше страхотен.По- късно разбрах че рецептата си е северняшка.


560 г. боб
3 моркова
10 - 20 г. глава от целина
100 г. сухи чушки
1 по- голяма глава лук
50 мл. доматен сок
1/2 ч.л. червен пипер
чубрица
джоджен черен пипер
сол
2-3 с.л. олио запържване
50 мл. олио за поливане

Накиснете боба за една нощ във вода.
На сутринта изхвърлете водата и сварете фасула, заедно с нарязаните на ситно моркови, солта и целината до готовност.
Нарежете лука на дребно и го запържете в олиото.Като омекне, добавете добре  отцедения боб, доматения сок и червения пипер. Прибавете подправките и разбъркайте добре.Дръпнете от огъня.
Накиснете сухите чушки за 10 - 15 минути в гореща вода. След като омекнат ги напълнете с плънката. Поставете в тавичка, полейте с малко олио и изпечете. Не повече от 30 минути.


 Пробвала съм с различни сортове боб, но най- вкусни стават с дребен бял боб. И наистина си заслужава да ги опитате с мас.
Рецептата публикувам доста след Бъдни вечер, но тази година организацията ми се срина тотално.
Януари ще дефилират Коледните ми сладки :) малко срамежливо, защото не остана време за аранжиране на снимки .
Но спокойно мога да споделя, че време за снимки нямаше, но прекарах прекрасни Коледни празници!


Весело посрещане на Новата  2014 година!



сряда, 25 декември 2013 г.

Тарталети с маслини,сушени домати и плънка от гъби



Честито Рождество Христово!
Здраве за всички ни! Много усмихнати и уютни празници!


Ще почерпя с постни тарталетки, които бяха за Бъдни вечер.
Майка ми пости вече доста години. Вчера бях в дилема, какво различно да и предложа от варивата, който няма как да не и омръзнат след като са  основно меню по време на поста.
Реших да направя нещо с гъби и тесто. И така се роди тази идея.Бях скептично настроена , но все пак реших да прибавя повече подправки и да видя какво ще се получи.Тарталетките се харесаха много.

за тестото:
320 мл. топла вода
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. захар
3 с.л. зехтин
525 г. брашно
1 1/3 ч.л. суха мая

От изброените съставки се замесва меко тесто. И се оставя да втаса.
Аз използвах хлебопекарна.

900 гр. тесто
1 ч.л. мащерка
1 ч.л. риган
4 -5 сушени домати нарязани на много дребно
8 - 10 маслини  ( сложих 2 вида каламата и черни маслини) нарязани на ситно


След като втаса тестото се измесва с подправките, сушените домати и маслините.
Намазняват се форми за тарталети и тестото се разпределя в тях. Аз направих 12 броя и част от тестото ми остана. Изпекох го на малко хлебче.
Изпечете тарталетите на 200 градуса до готовност.

За плънката:
400 гр. гъби
2 големи глави лук
1/4 ч.л. къри ( или на вкус)
сол
черен пипер
2-3 с.л. олио
   
Нарежете лука на едро. Измийте и нарежете гъбите на дребно.
Запържете лука до омекване. Прибавете гъбите и гответе докато се изпари течността, която отделят. Прибавете подправките. Напълнете тарталетите непосредсвено преди поднасянето.
Ако не постите, спокойно може да се поглезите с малко кашкавалче отгоре или дуго сиренце.

                       


понеделник, 16 декември 2013 г.

Разходка

 
Обичам да пътувам. А още повече обичам да снимам докато пътувам. Понякога търпението на мъжа ми привършва, докато заемам поредната странна поза за да снимам някакво цвете, дето той трудно даже го е видял.
За мен снимките са нещо специално, защото пазят не само спомени, но и усещанията ми за дадено място или събитие.След време ги разглеждам и отново се потапям в емоциите, които са ме владели в момента на снимката.



Храмът " Рождество Христово" край г. Шипка винаги ме е поразявал с красотата си. Допада ми стилът му изпълнен в традицията на руските църкви. За съжаление лично за мен очарованието му свършва с фасадата му. Прекрачвайки прага му не изпитвам чувство че съм в храм. По скоро го приемам за музей.

Не така стои въпросът с връх Шипка!
На това място земята помни. И нашепва.





Боженци, покори мен и половинката ми. Вече втори път се връщаме там.
Усещането да спиш в стара къща носи своите емоции.
Първия път нощувахме в къща, в която бяхме само ние. Въпреки че съм прекарвала детските си ваканции в село, този ми опит не ме подготви за тихите нощни шумове от бягащи крачета над главата ми. Или за стенещите поскърцвания съпровождащи всяка моя стъпка.А слизането по дървените стълби изкарваше цяла симфония от звуци.




Вторият път нощувахме в" ХаджиВелиновия хан".
Там нямах подобни изживявания. По скоро се насладих на прекрасно подредената къща и невероятната и градина. Всяка стая носеше уникално име и беше различна. Подредена с предмети от бита на нашите баби и дядовци. Сякаш бях отседнала в етнографавски музей, но със съвремени удобства деликатно замаскирани.





Велико Търново.
Тук се оказа че имам много снимки, но уви на повечето съм снимала по- голямата част от семейството ми, така че ще ви ги спестя.



Но не мога да не изкажа специални благодарности на  Candy.  При нея за пръв път разбрах за музея от восъчни фигури. Кате, благодаря ти! Много ни хареса !



вторник, 10 декември 2013 г.

Торта с праскови и маскарпоне

Една тортичка , която направих за имения ден на моята половинка. За рецептата се доверих на
Lulu .

6 яйца
6 с.л. пудра захар
6 с.л. брашно
6 с.л. смлени орехи


за крема:
500 г. маскарпоне
плодовете от един компот от праскови - отцедени
150 г. заквасена сметана
100 мл. течна готварска сметана
7 с. л. пудра захар или на вкус

Белтъците и жълтъците се разделят. Белтъците се разбиват на сняг, прибавя се и пудрата захар и отново се разбива до образуване на твърди връхчета. Жълтъците се разбъркват и се прибавят на тънка струйка при белтъците, като постоянно се бърка с миксера.Прибавя се и брашното, като се разбърква  на бавна скорост за кратко.  Прибавят се и орехите на 2 -3 пъти, но се бърка с дървена лъжица или сладкарска шпатула.Сместа се изсипва в тава за печене ( голямата от фурната), постлана с хартия за печене. Пече се на 180 градуса.

За крема всички съставки се смесват и се бърка до хомогенност.

Като изстине  се нарязва на ивици. При мен 3 броя и както е видно се получи малка, но висока торта  :)  явно не ставам за архитект. Но все пак това беше първия ми опит с витите торти.
 Всяка лента сиропирах леко със сока от компота и намазах с крем. След това навих първата на спирала. Втората ивица навих около първата и третата около втората. Получената торта  увих с опаковъчно фолио и оставих 1 нощ на студено. На следващия ден махнах фолиото и намазах тортата обилно с останалия крем.
Украсих с цветенца от шоколад, който явно бях направила по- тънки защото се чупеха.