вторник, 31 декември 2013 г.

Сухи чушки пълнени с боб


Всяка година за Бъдни вечер правя сушени чушки пълнени с боб. И винаги си спомням за баба ми Мария ,която беше невероятен майстор на тези чушки. Тя ги правеше с мас и вкусът им беше страхотен.По- късно разбрах че рецептата си е северняшка.


560 г. боб
3 моркова
10 - 20 г. глава от целина
100 г. сухи чушки
1 по- голяма глава лук
50 мл. доматен сок
1/2 ч.л. червен пипер
чубрица
джоджен черен пипер
сол
2-3 с.л. олио запържване
50 мл. олио за поливане

Накиснете боба за една нощ във вода.
На сутринта изхвърлете водата и сварете фасула, заедно с нарязаните на ситно моркови, солта и целината до готовност.
Нарежете лука на дребно и го запържете в олиото.Като омекне, добавете добре  отцедения боб, доматения сок и червения пипер. Прибавете подправките и разбъркайте добре.Дръпнете от огъня.
Накиснете сухите чушки за 10 - 15 минути в гореща вода. След като омекнат ги напълнете с плънката. Поставете в тавичка, полейте с малко олио и изпечете. Не повече от 30 минути.


 Пробвала съм с различни сортове боб, но най- вкусни стават с дребен бял боб. И наистина си заслужава да ги опитате с мас.
Рецептата публикувам доста след Бъдни вечер, но тази година организацията ми се срина тотално.
Януари ще дефилират Коледните ми сладки :) малко срамежливо, защото не остана време за аранжиране на снимки .
Но спокойно мога да споделя, че време за снимки нямаше, но прекарах прекрасни Коледни празници!


Весело посрещане на Новата  2014 година!



сряда, 25 декември 2013 г.

Тарталети с маслини,сушени домати и плънка от гъби



Честито Рождество Христово!
Здраве за всички ни! Много усмихнати и уютни празници!


Ще почерпя с постни тарталетки, които бяха за Бъдни вечер.
Майка ми пости вече доста години. Вчера бях в дилема, какво различно да и предложа от варивата, който няма как да не и омръзнат след като са  основно меню по време на поста.
Реших да направя нещо с гъби и тесто. И така се роди тази идея.Бях скептично настроена , но все пак реших да прибавя повече подправки и да видя какво ще се получи.Тарталетките се харесаха много.

за тестото:
320 мл. топла вода
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. захар
3 с.л. зехтин
525 г. брашно
1 1/3 ч.л. суха мая

От изброените съставки се замесва меко тесто. И се оставя да втаса.
Аз използвах хлебопекарна.

900 гр. тесто
1 ч.л. мащерка
1 ч.л. риган
4 -5 сушени домати нарязани на много дребно
8 - 10 маслини  ( сложих 2 вида каламата и черни маслини) нарязани на ситно


След като втаса тестото се измесва с подправките, сушените домати и маслините.
Намазняват се форми за тарталети и тестото се разпределя в тях. Аз направих 12 броя и част от тестото ми остана. Изпекох го на малко хлебче.
Изпечете тарталетите на 200 градуса до готовност.

За плънката:
400 гр. гъби
2 големи глави лук
1/4 ч.л. къри ( или на вкус)
сол
черен пипер
2-3 с.л. олио
   
Нарежете лука на едро. Измийте и нарежете гъбите на дребно.
Запържете лука до омекване. Прибавете гъбите и гответе докато се изпари течността, която отделят. Прибавете подправките. Напълнете тарталетите непосредсвено преди поднасянето.
Ако не постите, спокойно може да се поглезите с малко кашкавалче отгоре или дуго сиренце.

                       


понеделник, 16 декември 2013 г.

Разходка

 
Обичам да пътувам. А още повече обичам да снимам докато пътувам. Понякога търпението на мъжа ми привършва, докато заемам поредната странна поза за да снимам някакво цвете, дето той трудно даже го е видял.
За мен снимките са нещо специално, защото пазят не само спомени, но и усещанията ми за дадено място или събитие.След време ги разглеждам и отново се потапям в емоциите, които са ме владели в момента на снимката.



Храмът " Рождество Христово" край г. Шипка винаги ме е поразявал с красотата си. Допада ми стилът му изпълнен в традицията на руските църкви. За съжаление лично за мен очарованието му свършва с фасадата му. Прекрачвайки прага му не изпитвам чувство че съм в храм. По скоро го приемам за музей.

Не така стои въпросът с връх Шипка!
На това място земята помни. И нашепва.





Боженци, покори мен и половинката ми. Вече втори път се връщаме там.
Усещането да спиш в стара къща носи своите емоции.
Първия път нощувахме в къща, в която бяхме само ние. Въпреки че съм прекарвала детските си ваканции в село, този ми опит не ме подготви за тихите нощни шумове от бягащи крачета над главата ми. Или за стенещите поскърцвания съпровождащи всяка моя стъпка.А слизането по дървените стълби изкарваше цяла симфония от звуци.




Вторият път нощувахме в" ХаджиВелиновия хан".
Там нямах подобни изживявания. По скоро се насладих на прекрасно подредената къща и невероятната и градина. Всяка стая носеше уникално име и беше различна. Подредена с предмети от бита на нашите баби и дядовци. Сякаш бях отседнала в етнографавски музей, но със съвремени удобства деликатно замаскирани.





Велико Търново.
Тук се оказа че имам много снимки, но уви на повечето съм снимала по- голямата част от семейството ми, така че ще ви ги спестя.



Но не мога да не изкажа специални благодарности на  Candy.  При нея за пръв път разбрах за музея от восъчни фигури. Кате, благодаря ти! Много ни хареса !



вторник, 10 декември 2013 г.

Торта с праскови и маскарпоне

Една тортичка , която направих за имения ден на моята половинка. За рецептата се доверих на
Lulu .

6 яйца
6 с.л. пудра захар
6 с.л. брашно
6 с.л. смлени орехи


за крема:
500 г. маскарпоне
плодовете от един компот от праскови - отцедени
150 г. заквасена сметана
100 мл. течна готварска сметана
7 с. л. пудра захар или на вкус

Белтъците и жълтъците се разделят. Белтъците се разбиват на сняг, прибавя се и пудрата захар и отново се разбива до образуване на твърди връхчета. Жълтъците се разбъркват и се прибавят на тънка струйка при белтъците, като постоянно се бърка с миксера.Прибавя се и брашното, като се разбърква  на бавна скорост за кратко.  Прибавят се и орехите на 2 -3 пъти, но се бърка с дървена лъжица или сладкарска шпатула.Сместа се изсипва в тава за печене ( голямата от фурната), постлана с хартия за печене. Пече се на 180 градуса.

За крема всички съставки се смесват и се бърка до хомогенност.

Като изстине  се нарязва на ивици. При мен 3 броя и както е видно се получи малка, но висока торта  :)  явно не ставам за архитект. Но все пак това беше първия ми опит с витите торти.
 Всяка лента сиропирах леко със сока от компота и намазах с крем. След това навих първата на спирала. Втората ивица навих около първата и третата около втората. Получената торта  увих с опаковъчно фолио и оставих 1 нощ на студено. На следващия ден махнах фолиото и намазах тортата обилно с останалия крем.
Украсих с цветенца от шоколад, който явно бях направила по- тънки защото се чупеха.



четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Плодово зеленчукова фантазия в гърне


От както  узряха дюлите предлагам на мойта половинка да пробваме нещо с тези плодове, но във ястие не в десерт.Той категорично ми отказва! И аз въздишах ли въздишах по различни рецепти. Но във втортник реших че ще правя гювеч в гърне и ми хрумна идеята, ако има място във фурната да сложа и едно гювече с дюли. След бърз преглед установих че определено мога да събера и гювеча и моя експеримент.Да но рецепта няма. Никакъв смомен къде съм гледала подобни  ястия. ( Така става като постоянно зяпам кулинарни блогове и списания :)   )
Реших че така и така няма да остана гладна, заради резервния вариант и смело пристъпих към действие.Сложих следните продукти :


1/2 глава лук
1 картоф
1/2 дюла
1/2 ябълка
3- 4 сини сушени сливи без костилки
1/2 зелена чушка по възможност севрия
1/2 морков
2-3 с.л. доматен сок
1 скилидка чесън
къри,
черен пипер
куркума
джоджен
подправките са на вкус  аз сложих по щипка- две
сол
1 дафинов лист
олио
Лука,моркова,картофа и ябълката се обелват и се нарязват в гювече. Прибавете  добре измитата и нарязана дюла,на която са  отстранени семките.Добавете и сините сливи, чесъна, доматения сок, подправките, 2-3 с.л. олио и малко вода. Захлупете гювечето, поставете го във фурната.
Включете я на 200 градуса и печете до готовност.
Продуктите са за една порция.

Фантазията ми се оказа успешна. Дори половинката ми плахо се престраши да опита и каза , че му харесва.Което за пореден път ме убеждава, че като си наумя нещо да го правя, а да не го слушам. В кулинарно отношение де :)
А сега малко снимки от една разходка до Смолян.
Дребните бяха безкрайно доволни, че има къде да вилнеят.



Тук съм все още усмихната с надежда да намеря равна поляна на която да пусна зверовете да дивеят на спокойствие.  Естествено това не беше пътечка, която да води до подобни места.



Уютен и топъл ден!


вторник, 26 ноември 2013 г.

Меломакарона със зехтин



И преди съм споделяла, че меломакароната е на особена почит в нашето семейство. Вече ми стана традиция да я приготвям преди Коледа. Миналата година споделих с вас рецептата,  по която обичайно я правя. Преди няколко дни се сетих че в блога на Мария си бях харесала друг вариант и запретнах ръкави. Оказа се че имам помощници и мойте малки сладури всъщност свършиха почти цялата работа. За мен остана само да им чета рецептата и да им измервам продуктите. Е и още някоя и друга задачка :)

И така ето продуктите:
измерени с чаша с вместимост 200 мл.

2 ч.ч. зехтин
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. бренди
1/2 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
кората на 1 голям портокал настъргана
1 ч.л. канела
1/2 ч.л. индийско орехче- настъргано или на прах
1/2 ч.л. смлян карамфил
брашно между 700 г. и 860 г.
2 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода бикарбонат
1 щипка сол

за сиропа:
1 ч.ч. мед
1ч.ч. захар
1 ч.ч. вода


за поръсване :
1 ч.ч. орехи нарязяни на едро или настъргани



Брашното се пресява. В 500 г. от него се слагат бакпулвера, щипка сол и подправките.Разбърква се добре.
Зехтина и захарта се разбъркват с миксер докато се разтопи захарта.
В получената смес се прибавя портокаловия сок, в който се слага содата.Накрая на части се добавя и брашното с подправките.Аз бърках с вилица докато беше възможно.След това тестото се доомесва на кухненски плот или маса, като се добавя по малко от останалото брашно, докато се получи умерено твърдо тесто.Заради многото мазнина, тестото не лепи, дори когато брашното е по- малко.
От готовото тесто се късат парчета с големината на орех. Оформят се на топчета и се поставят в НЕ намаслена тава на разтояние едно от друго.
След това се натискат леко с вилица за да се оформи шарка.Пекат се на 180 градуса за 20 - 25 минути. Не ги препичайте.
Оставете ги да истинат и ги сиропирайте.

Смесете всички продукти за сиропа и оставете да заври.Намалете огъня и оставете 2-3 минути, докато се разтопи захарта напълно. Дръпнете от котлона.
В топлия сироп се слагат по няколко сладки и се оставят да се напоят със сиропа мужду 5 - 15 минути, като периодично се обръщат. Времето зависи от това колко искате да са сиропирани сладките.
Като истине сиропа се загрява отново, маха се от котлона и сиропирането продължава до изчерпване на сладките.

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Ароматните усукани питки на Роси





Благодаря на Роси за чудесно оформените и много вкусни питки.

1яйце + 1 белтък
100 мл. кисело мляко
150 мл. прясно мляко
1/2 ч.л. захар
1 ч.л. сол
5 гр суха мая или 1/3 жива
брашно, колкото поеме за стегната топка ( около 500г.)

20- 30 г. масло
шарена сол или подправки по избор
1 жълтък


В хлебопекарна, поставете млеката, яйцето + белтъка захарта, солта е сухата мая.
( Ако използвате жива мая първо я разтворете в прясното мляко).
Прибавете част от брашното и в процеса на месене добавяйте останалото брашно.
Като е готово тестото,  без да втасва, оформете фитил и нарежете на равни части.
Всяко парченце разточете на елипса и намажете с масло поръсете с шарена сол ( или избраните подправки) и нарежете по дължина на широки ленти като горната част остане цяла.
Завийте отново на фитилче, усучете и оформете възелче или охлювче.
Подредете питките в тава постлана с хартия за печене и оставете да втасат.
За по лесно това може да стане в нагрята и изключена, на 50 градуса фурна.
След като питките се надигнат ги намажете с жълтъка разбъркан с 1 с.л. олио или прясно мляко.
Изпечете  ароматните питки до златисто.


Аз правих питките в хлебопекарна , но нищо не пречи да се замесят и на ръка.Лично аз предпочитам втория вариант защото усещам тестото. Голямо висене падна над машината за да преценя точно колко брашно да сложа и до последно се притеснявах,  че не съм улучила точното количество.


четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Яхния с нахут



1 глава лук
400 г. нахут
1 червена чушка
1 морков
150 мл. доматен сок
1/ 4 ч. л. червен пипер
1 с. л.  брашно
сол
кимион
черен пипер
джоджен
олио

Накиснете нахута за една нощ във вода. На следващия ден сменете водата и сложете да ври заедно с нарязания на ситно морков, като не забравяте да посолите. Аз използвах херметическа тенджера и при мен беше сварен за  25 минути.
Задушете нарязания на дребно лук в олиото, добавете нарязаната на дребно чушка и продължете задушаването до омекване на зеленчуците. Прибавете доматите, червения пипер и брашното.
Разбъркайте добре и започнете да добавяте от бульона на нахута, докато постепенно прибавите цялото количество нахут.
Прибавете подправките : черен пипер, джоджен,кимион, количеството е на вкус.



неделя, 3 ноември 2013 г.

Салата с цвекло, синьо сирене и портокал


1 малка глава цвекло
1 зелена ябълка
1-2 моркова
1 портокал
30-40 г. синьо сирене
сол
1\2 ч.л.  сусам
1 портокал
балсамов оцет
зехтин

Цвеклото, морковите и ябълката се обелват и се настъргват по отделно. Оформят се купчинки,които се поръсват със сусама . Добавя се настърганото синьо сирене и обелените от ципата парченца портокал. Салатата се овкусява с зехтина, балсамовия оцет и солта.
Най- добре е ябълката да се настърже непосредствено преди сервиране за да не потъмнее.
Ако желаете да изкушите очите си  поднесете салатата подредена, но наслада за небцето е, когато всичко е разбъркано за да комбинират вкусовете.