понеделник, 20 февруари 2017 г.

Да си направиш подарък- опити за пейзаж

Обичам да снимам.Колкото повече снимам, толкова повече се влюбвам във фотографията и искам да направя следващия кадър и следващия...
Миналия септември си подарих едно фото приключение. И сега почти 6 месеца по- късно, реших да се върна за малко там- в тези забързани, интересни и незабравими дни.
От 3 до 6 септември 2016 г. Photoschool организира фотопленер в Кърджали, насочен предимно към пейзажната,портретната и стрийт фотография.
Организаторите се бяха потрудили да изберат 9 локаций за пейзаж и 8 локаций за портрет. Да изберат модели и техния стайлинг. За нас участниците оставаше само да решим къде и какво искаме да снимаме.

И така направих първия си избор и се впуснах в дебрите на пейзажната фотография.
Винаги съм си мислила, че пейзажа е най-лесно да се снима.
Бързо се отървах от тази заблуда!
Първо е добре да си издръжлив и с добра физическа подготовка заради козите, най-често отвесни пътечки, по които ти се налага да вървиш. Освен това си мъкнеш и статив, по посочената пресечна местност. За удобните обувки няма да споменавам ,те се подразбират.
Тъй като най- често се снима по изгрев и залез, към багажа задължително се прибавя и по- плътна връхна дреха.


След ходене,промушване и почти пропълзяване и много смях стигнахме до заветната точка.(Тук фотографа- аз, е залегнал и дебне останалите,смеейки се, как се справят с препятствията.)




Разпънах статива и снимах пробно в чакане на залеза.

Проблем №1
Това ,което е пред очите ми не е на кадъра ми!!!
Пред мен се е ширнала броеница от планини, вода, която вие снага между тях и лекичко проблясва. Зелени дървета , изправили снага пред взора ми избухвайки в зелена експлозия.
А на снимката ми -НИЩО от това великолепие.


Плахо се огледах. Всички други щракат с доволни физиономии. Добре ще сменя гледната точка!
Следва разнасяне на статива и фотоапарата наляво- надясно, и местенето му нагоре- надолу.
Съобразявайки се с трите квадратни метра от които можеше да се снима, защото бяхме в почти отвесен сипей и само на няколко места, беше равно и можеше да се застане.
Щрак и пак-  Тц! Голямо нищо! Не се получава!Явно проблема си е в мен.
Залезът си дойде.Великолепен в пурпурно и златно- точно зад гърба ми и не в сцената ,която искам! Тихичко си прибрах статива и апарата и се излегнах на пътеката наслаждавайки се на гледката.След размисъл и припомняйки си лекциите се сетих че:

Проблем №2

Изток и запад си съществуват независимо то нас и нашите желания.
Проучването е добра идея, когато се снима нещо по изгрев и залез и искаш те да са в кадър. В крайна сметка слънцето не е наясно с нашите желания,че да застане точно там където го искаме!

Проблем №3

Дори да сте направили много точни проучвания, няма гаранция, че ще се получи желания кадър.Атмосферни влияния, липса на облаци, прекалено много облаци и още куп неща, които могат да ви саботират. В крайна сметка всичко е късмет, но подплатен с проучвания.

Ако сте намерили перфектното място, просто чакайте подходящия момент.

Полза №1

След като приех философски че няма да направя кадъра на живота си се насладих на гледка за милиони.




Тук е видно че трябва да ходя на поправителен за нощни снимки, понеже няма грам фокус и въобще не съм схванала как се прави.

На следващия ден, след като леко се разколебах от опита ми с пейзажите се отправих към портретната фотография, но за това ще пиша друг път.


Втора дестинация - меандрите на Арда!
Подходих с ентусиазъм и напълно не предубедено.Какво пък, да дойда до Кърджали и да не ги видя- срамота!
Не храних големи надежди за снимки. Тръгнахме по обед, а слънцето си пече ли пече!
Качихме се в колите и се заредиха завой след завой, но и гледка след гледка!
Нямах идея как трябва да изглеждат тези меандри(за мой срам), но в представите ми бяха грандиозни!!!
И така, спираме пред първия ( не подред, а който са избрали нашите организатори).
Еми ето го.




Често, не бях впечатлена, но реших да дам всичко от себе си и да се реабилитирам в собствените си очи в раздел пейзаж.До такава степен се старах, че в един момент се осъзнах на една издадена скала, надвесена над бездната,която се опитвах да снимам, някъде далече-далече и много надолу. След като осъзнах, че ми се вие свят, лекичко пропълзях назад и шумно си поех дъх.Казах- стига акробатика и затърсих по-подходяща гледна точка.
Не я намерих.
Но явно не съм се уплашила достатъчно, защото пак си повисях на скали, макар и не толкова сърце спиращи, като първите. ( за радост на скучаещите портретисти които са ме хванали в крачка :))



Втори меандър малко по- голям.Но моя ентусиазъм беше поспаднал. Е щракнах няколко кадъра за архива и обратно на колите.



И накрая спряхме пред последния предвиден в програмата меандър.Слязох без грам ентусиазъм, леко препечена и вдигам поглед и УАУ!!!
Пред очите ми се разкрива гледка, която не може да се опише. Трябва да се види!
А усещането...
Смирение пред тази невероятна красота ,еуфория и невероятно блаженство!!!! И още толкова усещания, които не подлежат на предаване и описание.



И тук не липсваха стръмни, кози пътечки, но  моя акробатизъм и каскадьорски умения си имат предел и се отказах от по- близко познанство.



Моите адмирации към организаторите на фотопленера, които бяха градирали това което предстоеше да видим и не само за това.
Благодарности към тях и въобще към Photoschool за това че ни дондуркаха през цялото време.Поднесоха ни всичко готово на тепсия и не на последно място за организацията, която ни даде възможност да се наслаждаваме и снимаме, без да се налага да мислим за безкрайните подробности без които всъщност няма хубав кадър.
И така, това бяха само малка част от предвидените пейзажни дестинации.Другите бяха не по-малко интересни, но уви не можех да бъда на няколко места едновременно, въпреки огромното ми желание.В крайна сметка, малко се отчаях на тема пейзаж и сериозно залитнах по портретната фотография, но за това следващия път.



събота, 18 февруари 2017 г.

Торта с моркови



Преди време правих кекс с моркови, а ето и торта с моркови. Рецептата на Ирина, приготвям вече няколко пъти.

за блата:
4 големи яйца
100 г. кафява захар
150 г. бяла захар
120 мл. олио
100 мл. прясно изцеден портокалов сок
кората на един портокал
280 г. брашно
1/2 ч.л. канела
1 ч.л. сода бикарбонат
1 и 1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сол
320 г. фино настъргани моркови
50 г. орехи нарязани на дребно
50 г. стафиди накиснати малко ром



За крема:
125 г. меко масло
350 г. крема сирене на стайна температура
200 г. пресята пудра захар
1 ч.л. настъргана портокалова кора


Запечете орехите за няколко минути на сух тиган.
Брашното,бакпулвера,содата,солта и канелата се смесват.От тях се отделят 2 с.л., които се смесват в купа с орехите и отцедените стафиди.( Това се прави за да се разпределят равномерно, орехите и стафидите в тестото, а не да потънат на дъното.)

Яйцата се разбиват с двата вида захар,докато станат пухкави и увеличат размера си.Към тях постепенно се добавя олиото,портокаловия сок и кората от портокал.След това се добавя смесеното с подправките брашно и всичко се разбърква добре. Добавят се морковите, а след тях орехите и стафидите.
Готовата смес се изсипва в намаслена форма за торта(23-24 см.) на дъното на която е поставена хартия за печене. Блатът се пече на 180 градуса в предварително загрята фурна,за около час, или докато клечка забита в центъра, излезе суха.
Блатът се оставя да се охлади във формата за 10 минути, след което се прехвърля върху метална скара, до пълното му охлаждане.


Мекото масло се разбива докато побелее.Към него се добавя крема сиренето и кората от портокал.Постепенно се добавя пудрата захар и се разбива докато сместа стане гладка и хомогенна.Не се разбива прекалено,защото крема ще се втечни.

Блатът се разрязва на две.Първата половина се поставя в тортена чиния.Отгоре се намазва с половината крем.Покрива се с втората част от блата.Отгоре тортата се намазва с останалия крем и се украсява по желание.


неделя, 12 февруари 2017 г.

Хляб от лимец



Започнах този хляб доста предпазливо, с резерви и без очаквания. Оказа се ,че ми хареса много! Доста по-плътен, но с прекрасен аромат. Исках да е само с лимец без примеси.

500 г. брашно от лимец
300 мл. топла(но не гореща) вода
1 кубче прясна мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
3 с.л. олио или зехтин
брашно за до омесване

В съд разтворете маята с 50 мл. топла вода, захарта и 2 с.л. от брашното.Оставете да шупне маята.
В съд за месене изсипете останалите 250мл. топла вода, олиото или зехтина, сместа с маята,солта и постепенно добавяйте и брашното.Бъркайте с вилица докато е възможно, след това продължете да месите на ръце,Тестото ще остане лепкаво.
Покрийте го с кърпа и оставете да втаса на топло за около 50 минути.
На набрашнен плот с набрашнени ръце премесете отново тестото и го оформете в желаната форма.Прехвърлете го в тавичка (постлана с хартия за печене). Ако желаете оформете с остър нож шарки по желание. Покрийте го и оставете отново да втаса, докато се надигне.
Загрейте фурната на 210 градуса. Сложете хляба и 10 минути печете на 210 градуса, а след това намалете фурната на 190 градуса.Изпечете хляба до готовност (при мен беше около 40- 45 минути).





Рецептата видях тук.


четвъртък, 9 февруари 2017 г.

Ментов чийзкейк



за бисквитения слой:
160 г. бисквити
2 с.л. какао
75 г. масло

за ментовия слой:
150 г. крема сирене
40 г. захар
1 яйце
40 мл. ментов ликьор


за ганаша :
100 г. черен шоколад
100 мл. течна сметана

Бисквитите се смилат на трохи с блендер. Добавят се разтопеното масло и какаото. Отново се блиндират за кратко, за да се смесят съставките добре.

От хартия за печене се изрязват ленти които се слагат във формички за мъфини. Те помагат за по- лесното изваждане на сладкишите.Във всяко гнездо от мъфин и върху хартията се разпределя от бисквитената смес.




Крема сиренето се разбива с ментовия ликьор, захарта и яйцето, докато се смесят добре.После се изсипва върху бисквитения слой.
Пече се в предварително загряла на  на 160 градуса фурна, с обдухване, за 20 минути.
Изваждат се и се оставят да се охладят преди да се извадят от формата за мъфини.

Сметаната се загрява до завиране ,дръпва се от огъня и към нея се добавя натрошения на парченца шоколад. Разбива се добре и се оставя да изстине.

Върху изстиналите чийзкейкчета се нанася охладения  ганаш (преди да се втвърди).

От това количество излизат 6-7 броя.
Идеята видях тук, но внесох малки корекции.