понеделник, 28 март 2016 г.

Сирни Заговезни в село Турия


Небето е сиво и мрачно. Вали.
Не силно ,но достатъчно, от този дъжд дето, като се кротне може да откара седмица.Аз се надявах на ясно време , даже на малко слънчице, Уви! Този път не ми се получиха нещата.
Но тръгвам! Сирни Заговезни е и аз ще гледам и снимам Кукери. Уговорила съм се с още няколко приятели, ще вземам и децата. Съответно няколко къщи са будни по първи петли и стоят на тръни следейки ще спре ли дъжда или не. Той естествено не спира, а кротко си вали.Ентусиазмът рязко спада и един по един участниците отпадат, но аз тръгвам!
Ще снимам! Заедно с Photoschool.
Пристигам в село Турия рано,рано. Тишина! Дъждът е намалял и леко роси. Селото спи. Жива душа няма. Никакъв кукер. Аз съм леко разочарована. Кратка разходка до Павел баня, един топъл чай и обратно в Турия.
Вече има полицейска кола, така че има надежда нещо да се случи. Часът е около 10.
След  трийсетина минути дъждът си дава почивка и спира.Ура! Още е сиво и мрачно, но от улицата край църквата се задават няколко момчета с начернени лица и костюми.Това ли са кукерите? Разочарованието протяга ръце и ме сграбчва с острите си нокти. Впервам взор в уличката ,но там няма никой друг.
Изведнъж чувам чанове и кукерите се появяват.Тръгвам след тях, заедно с останалите хора и останалите фотографи.Съотношението и горе долу следното- десетина кукери- двайсетина обикновени хора, дошли да наблюдават обичая и 50- 60 фотографа.Вървим хаотично по уличките на селото и следваме кукерите. Аз съм сграбчила фотоапарата и се опитвам да заснема нещо, което е трудно, защото хората и фотографите са повече и постоянно се пречкаме едни на други.
Но постепенно, къща след къща, уличка след уличка ме увлича ритъмът на чановете, усмивките на хората, протегнатите ръце ,които ми поднасят почерпка за здраве, без значение, че съм непозната.Грабват ме очите на хората, които те докосват право в сърцето,защото точно в този момент те се радват и сякаш времето се забави- хората, кукерите и фотографите се сляхме в настойчивият ритъм на чановете и заедно гонехме злото от къщите,от селото и от душите си. защото аз се почувствах в едно цяло с всички. Остана само това, което се случваше в момента. Сърцето ми биеше с тези чанове!

Обикаляйки селото,кукерите се увеличаваха.Накрая всички се събраха на площада пред църквата. Няма да споменавам, че дъжда ту се усилваше ту намаляваше,но рядко спираше.
На площада се изпълниха ритуални танци. Запали се огън и накрая кукерските игри завършиха в ледените води на реката с мъжко хоро. Традиция наследена през годините, но натоварена със толкова символика и мистицизъм.Ритуал в който присъстваше и огъня и водата и кръга.Сякаш пометохме селото ,изгориха лошото и се пречистиха във водата.
А аз какво да кажа, в момента в който се люшнаха всички чанове на площада-сякаш всичко в мен се концентрира, освободи се и  полетях!
Едва ли ще погледна вече към Кукерите равнодушно.Защото за мен те определено сътвориха магия!

























вторник, 1 март 2016 г.

Вино от черен бъз




За да си направите вино първо трябва да сте си направили сироп или сок.
Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям(по възможност стъклен) съд, залива се с вода (на един килограм плод – три литра вода).Всеки ден съдът се разклаща или разбърква.
След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди ядене на обяд и вечеря. Действа като сиропа.