Велико Търново

Ето един град, където обичам да се връщам и той винаги ми показва някое друго от многобройните си лица. И така Царевец в светлина, защото звукът няма как да го предам.

Салата с яйца

Всяка година след Великден ми остават яйца. Този път обаче ми подшушнаха тази салатка и аз реших да пробвам.Успешно елиминирах яйцата и се оказа много вкусно.Подозирам че ще използвам рецептата не сама по празници.


8- 10 твърдо сварени яйца
майонеза
2 с.л.кисело мляко
70-80г. сирене
копър
черен пипер
1-2 скилидки чесън

Яйцата се настъргват на едро ренде. Към тях се добавя натрошеното сирене, нарязаният копър, пресованият чесън и черният пипер. Разбърква се добре и се прибавя майонезата и киселото мляко.(Количеството на майонезата зависи от броя на яйцата.) Салатата се разбърква добре. Аз не съм прибавяла сол, защото сиренето беше солено.
Количеството на продуктите спокойно може да се променя според вкуса. Аз пробвах на око и добавях след доста опитване :).

Трявна

Към някои места се връщаш отново и отново като при стар и обичан приятел. Карат те да се чувстваш удобно и уютно.Други провокират сетивата ти и те изненадват.А някои въпреки красотата си не те докосват и те оставят равнодушен. А понякога тръгваш по стари пътеки за да гониш спомени ,но се сдобиваш с нови, защото никога не е същото. Всеки път изживяването е различно! Нещата не се повтарят!
Затова нека се наслаждава ме на всеки момент, защото той е безценен и неповторим.

За втори път се отбих до Трявна, но някак си това не е моето място.Въпреки приятните емоции свързани с пътуването ни до там и престоят ни самото градче не ме развълнува. Но все пак ще покажа малко снимки.

Козунак със заквасена сметана в хлебопекарна

Миналата година правих козунак по традиционната ми рецепта, но пробвах и със заквасена сметана по рецептата на Роси. Тази година повтарям.

3 яйца + 1 белтък
200 г. заквасена сметана
180 г. захар
60 г . масло + 40 мл. олио
25 г. прясна мая
кората на 1 портокал + 2 с.л. портокалов сок
кората на 1 лимон
1 капсула ванилия
около 750 г. брашно*

*количеството брашно зависи от големината на яйцата и сметаната. Затова може да е нужно по - малко или повече.


за плънката по желание:
локум
стафиди. сушени боровинки
няколко лъжици ром за накисване на сушените плодове
мармалад


за намазване на козунака:
1 жълтък
1ч.л.олио
1ч.л.прясно мляко



Стафидите и сушените боровинки се накисват поне за час- два в рома.

В купичка се слага маята, 1 ч.л. захар, 1с.л. брашно и 50мл. топла вода или прясно мляко( но не горещи),  оставя се докато шупне
Брашното се пресява.
Маслото се разтопява и към него се добавя олиото.
Яйцата се разбъркват със захарта.

Сложете яйчената смес в контейнера на хлебопекарната, добавете сметаната, шупналата мая, кората от лимона и портокала, ванилията и рома.  Прибавете половината брашно и пуснете машината да меси. Аз пускам на програма за тесто.Добавяйте постепенно пресятото брашно, докато спре да се маже по бъркалките и тестото стане еластично и не лепне. Започнете постепенно да добавяте мазнината  лъжица по лъжица, като изчаквате хубаво да се поеме от тестото и тогава се добавя следващата лъжица.
Тестото трябва да е меко като възглавничката на ухото ви и да не лепне.
Когато свърши цикъла на месене, нулирайте машината и пуснете още веднъж отначало за още един цикъл месене. Оставете да втаса.

Оформете козунаците кръгли или като плитки и с плънка по желание. От тази доза излизат 2 големи или 3 по- малки козунака.Прехвърлете оформените козунаци в тавички намазани с олио или постлани с хартия за печене. Оставете на топло да втасат отново, след което ги намажете с жълтъка разбъркан с олиото и прясното мляко. Поръсете обилно със захар и печете на 180 градуса около 40 минути.

Сирни Заговезни в село Турия

Небето е сиво и мрачно. Вали.
Не силно ,но достатъчно, от този дъжд дето, като се кротне може да откара седмица.Аз се надявах на ясно време , даже на малко слънчице, Уви! Този път не ми се получиха нещата.
Но тръгвам! Сирни Заговезни е и аз ще гледам и снимам Кукери. Уговорила съм се с още няколко приятели, ще вземам и децата. Съответно няколко къщи са будни по първи петли и стоят на тръни следейки ще спре ли дъжда или не. Той естествено не спира, а кротко си вали.Ентусиазмът рязко спада и един по един участниците отпадат, но аз тръгвам!
Ще снимам! Заедно с Photoschool.
Пристигам в село Турия рано,рано. Тишина! Дъждът е намалял и леко роси. Селото спи. Жива душа няма. Никакъв кукер. Аз съм леко разочарована. Кратка разходка до Павел баня, един топъл чай и обратно в Турия.
Вече има полицейска кола, така че има надежда нещо да се случи. Часът е около 10.
След  трийсетина минути дъждът си дава почивка и спира.Ура! Още е сиво и мрачно, но от улицата край църквата се задават няколко момчета с начернени лица и костюми.Това ли са кукерите? Разочарованието протяга ръце и ме сграбчва с острите си нокти. Впервам взор в уличката ,но там няма никой друг.
Изведнъж чувам чанове и кукерите се появяват.Тръгвам след тях, заедно с останалите хора и останалите фотографи.Съотношението и горе долу следното- десетина кукери- двайсетина обикновени хора, дошли да наблюдават обичая и 50- 60 фотографа.Вървим хаотично по уличките на селото и следваме кукерите. Аз съм сграбчила фотоапарата и се опитвам да заснема нещо, което е трудно, защото хората и фотографите са повече и постоянно се пречкаме едни на други.
Но постепенно, къща след къща, уличка след уличка ме увлича ритъмът на чановете, усмивките на хората, протегнатите ръце ,които ми поднасят почерпка за здраве, без значение, че съм непозната.Грабват ме очите на хората, които те докосват право в сърцето,защото точно в този момент те се радват и сякаш времето се забави- хората, кукерите и фотографите се сляхме в настойчивият ритъм на чановете и заедно гонехме злото от къщите,от селото и от душите си. защото аз се почувствах в едно цяло с всички. Остана само това, което се случваше в момента. Сърцето ми биеше с тези чанове!

Обикаляйки селото,кукерите се увеличаваха.Накрая всички се събраха на площада пред църквата. Няма да споменавам, че дъжда ту се усилваше ту намаляваше,но рядко спираше.
На площада се изпълниха ритуални танци. Запали се огън и накрая кукерските игри завършиха в ледените води на реката с мъжко хоро. Традиция наследена през годините, но натоварена със толкова символика и мистицизъм.Ритуал в който присъстваше и огъня и водата и кръга.Сякаш пометохме селото ,изгориха лошото и се пречистиха във водата.
А аз какво да кажа, в момента в който се люшнаха всички чанове на площада-сякаш всичко в мен се концентрира, освободи се и  полетях!
Едва ли ще погледна вече към Кукерите равнодушно.Защото за мен те определено сътвориха магия!

Вино от черен бъз

За да си направите вино първо трябва да сте си направили сироп или сок.
Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям(по възможност стъклен) съд, залива се с вода (на един килограм плод – три литра вода).Всеки ден съдът се разклаща или разбърква.

След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди ядене на обяд и вечеря. Действа като сиропа.