четвъртък, 26 юли 2012 г.

Уроци по търпение

Търпение.Това определено ми липсва,а имам чувството,че цялата вселена се е вторачила в мен  и е решила,че на всяка цена трябва да придобия това качество.
Като начало-явно жегата ни е ударила някъде по сивите клетки и резултатът е че всеки си говори на свой език.То в това няма нищо лошо,но като се сблъскат два индивида, леле....
А аз все си работя с много хора... ей така за тръпката.
Но както казах сега момента си е специален.Всички сме много препечени ,но май това е единствената безопасна тема- Времето.Само тук различните езици някак се синхронизират и се разбираме.Само обаче да се смени предмета на разговор и изведнъж.....
Трагедия.....
Аз какво говоря-те какво разбират.....и обратно!

Естествено, двете ми момчета, наливат масло в огъня.
Навсякъде едни реклами със спретнати момченца и момиченца,гледащи с обожание родителите си(които обикновенно им купуват нещо )Страшно послушни на TV екрана-едва ли не питайки за разрешение могат ли да дишат.
По улиците срещам майки с деца, разхождайки се усмихнати и хванати за ръце.
В този момент аз обикновенно тичам и крещя на моите "ангелчета"- без никакъв успех.
Ето тук  си казвам : "Аз съм ужасна майка". Само моите мълчугани тичат кото отвързани,крещят като индиянци в нападение и са безкрайно непослушни.
Понякога вечер се строполявам в леглото и гледам в точка!
Мъжът ми все казва,че така трябва да бъде-те били момчета и трябвало да са палави.
Аз кимам,съгласявам се,но може ли,моля,поне за малко да са послушни!
Иначе си е безкрайно забавление от градината до яслата,на работа ,после в обратен ред-ясла
градина,печка,вечеря.
Човек би казал, че децата след цял ден би трябвало да са уморени,да-ама не!
Имат си един голям заряд енергия ,пазена специално за вечерта.
А аз нямам батерий.
И пак се хвърлям в самообвинения,че съм лоша майка и си казвам :"ето утре като се приберем ще си поиграем повече,ще им обърна повече внимание-само на тях."
А като доиде утре....
Познайте!
Само не разбирам как точно става това с гледането на деца,готвенето,домакинските задължения и работата.Аз вдигнах ръце и правя каквото мога,когато мога.
Това е.
А за разтоварване чета,готвя и снимам.
Последната ми тръпка е да снимам това което съм сготвила.
И се почва : едни подредби и разнасяне на чинията из цялата къща за да има подходяща светлина.После -смяна на чиниите,защото хич,ама хич не стоят добре на снимка.
После туткане и дупене от различни ъгли за да се види,какво все пак е това сготвеното.
Пък то стои някак много зле на снимка и хич не е апетитно,като това по книгите и другите блогове.
Хайде пак смяна на мястото.Аранжировка с наличните продукти от хладилника и ето най-накрая,снимка на която все пак става ясно какво ще ядем.

Сега само да уточня,че много,ама много рядко на семейната маса нещата са така аранжирани.
Обикновенно на празници и по специални поводи.
Да, знам,че има вълшебници на които масата за хранене им е перфектна.Е аз не успявам.
Но изкренно се възхищавам на тези които успяват.

Уви,известно време ще бъда лишена от гимнастиката по снимките.Развали ми се фотоапарата.
Та какво ви казах в началото.
Търпение!
Явно трябва по-добре да го усвоя.
Разбира се сега си мисля :"Ето имам свободно време, сготвих нещо вкусно,но уви-фотоапаратът....
Но както казват китайците във всяко лошо нещо има нещо хубаво.
Сега ще мога да си избера нов апарат.
Стискайте палци да направя някаква магия със семейния бюджет.


2 коментара:

  1. Следобедът ми стана по-усмихнат и забавен, след като надзърнах при теб. А и индианците и те са хора и те баница ядат :)Целувки.

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се,че съм предизвикала усмивки.А за индианците,че са хора-хора са, ама опасни! :)

    ОтговорИзтриване