Кътче от друго време

Дълбоко в нежната прегръдка на Родопите се е сгушило Ситово.
Запазило старовремското си очарование и пожалено от тълпите,то наднича срамежливо под каменните тикли.
Къщите са стари,някои от тях ,изоставени и държащи се на магия.Но разходката сред тях не носи дъха на тъга и запуснатост, а по- скоро те докосва усещането за спокойствие отвъд времето,присъщо за места с дълбоки корени. И въпреки, че хората ги няма, тези  рушащи се къщи , като чели помнят, добрите си времена, когато детски смях ги е огласял. Когато момци са се задявали с момите. Стадата шумно са минавали покрай тях и изгубилите се агънца са търсели майките си. Когато тъпана и гайдата са карали сърцата да заиграват , краката да не спират.
Нежно като въздишка се носят старите спомени и те карат да си представяш...

Това кътче избягало в друго време е откритие за все повече пловдивчани и започват да се появяват и нови вили,но слава богу не с бързи темпове,защото лошият черен път все още охлажда ентусиазма на повечето мераклии.

А отвъд къщите попадаш сред планината, която е възвърнала своята територия , от  дългогодишните опити на хората да я подчинят и опитомят.
Ако някой ви предложи прочутите Ситовски картофи, не му вярвайте. Едва ли има оцелели  повече от  2 малки ниви. Напълно недостатъчни за тоновете картофи, предлагащи се по пазарите на големите ни градове.Е може в Гърция и Турция да имат градове с името "Ситово" знам ли.
А гората се протяга, докосва те и те кара да забравиш проблемите си. Успокоява те, приласкава те и ако не си неразумен ще си тръгнеш умиротворен и зареден с много енергия.