Контрасти

Опушено,тъмно синьо небе от едната страна,а от другата- слънце.Като мост между  двете огромна дъга. И дъжд,дъжд...
Така ме посрещна времето,като си показах носа навън.
Тази сутрин наистина си беше впечетляващо,щом дори в бързината да прибера двете деца в колата на сухо, успях да забележа тези закачки.
А по- късно, ветрецът събираше пухкави бели облаци върху  катедралите,но над тепетата на Стария град се заиграваше повече и трупаше тежки, буреносни купове, огъваше дърветата, буташе листата и ги провираше между сгушените къщи, а после ги изоставяше в някоя локва за да продължи със своите дяволии.
Побутваше някой чадър,подухваше под шаловете и яките на бързащите за работа хора и ги наблюдаваше развеселено как придърпват якетата и се свиват за да намерят откраднатата им топлинка.После утихваше за малко, събираше сили и с мощен щорм отново разбъркваше клоните на дърветата.
А аз  наблюдавах тези лудории на природата и се усмихвах.Усмихвам се и сега защото намерих време да се огледам и да си припомня колко са важни малките неща,как изпълват живота ни ,как ни зареждат.Денят ми мина спокойно и в прекрасно настроение,светът отново беше гостоприемно и уютно място за мен .

А вечерта ми подари прекрасен залез на който се насладих,но уви не можах да споделя с вас защото докато намеря място от което да се вижда добре ,стана прекалено тъмно за снимки.
Явно това си беше залез само за мен.