Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"

На 5 км. от Мелник до село Рожен  се намира Роженският манастир.Горещо препоръчвам ако имате възможност да го посетите в делничен ден. В събота и неделя има много туристи.
Два пъти съм била на това място. Първият път беше преди около 11-12 години и бях в делничен ден. Усещането в това място беше уникално! Тишина, спокойствие, безвремие и една магическа атмосфера.Миналата година при второто ми неделно посещение, уви нещата не стояха съвсем така. Посрещнаха ме няколко разпънати сергии пред манастира и тълпи от хора.
Разбира се няма нищо лошо в това едно място да бъде преоткрито и посещавано, но ако сте егоист като мен и искате да се насладите и усетите мястото,уикенда не е вашето време за посещение.

Преображенски манастир

Съвсем близо до Велико Търново 6-7 км. се е сгушил Преображенския манастир.
Отбих се там спонтанно без да знам нищо за него. В последствие разбрах ,че манастирът първоначално не е бил на същото място.Че е опожаряван и че по-късно Захари Зограф и Уста Кольо Фичето са участвали в изграждането и изографисването.

"Колелото на живота"- стенопис -Захари Зограф

Араповски манастир "Св. Неделя"

Съвсем близо до Асеновград се намира Араповския манастир. Изграден е в близост до древно лековито аязмо.  За мен манастирът беше много различен , защото е разположен сред полето.
Разбира се това не намалява неговото очарование, само носи различна атмосфера.

Манастир "Св.Св. Козма и Дамян"

 На 2 км. от Куклен се намира манастирът "Св.Св Козма и Дамян".
От Пловдив се стига за броени минути, ако разбира се, успеете да налучкате точните посоки на поставените табели. Похвално е, че са поставени, но посоката , която показват е малко неопределена и обикновено между две улици :) - ха иди и разбери накъде да тръгнеш.

Преди много време, някой ми беше казал, че манастирът е в развалини и аз тръгнах с това  убеждение.Представете си каква беше изненадата ми като видях това....

 Да кажа, че бях изумена, едва ли би описало точното ми състояние.
Манастирът е прекрасен!
За мен беше невероятна комбинация.
Новата част е много красива, а старата църква е мистична! Какво имам в предвид ли?
Как да кажа?
Не са много местата в които чувстваш, че си на специално, свято място, изпълнено с хубава енергия.Там където си умиротворен,смирен и щастлив без причина.
В старата църква на манастира се почуствах точно така, макар да не мога да опиша точно палитрата от чуства, които ме обзе.Идете и вижте дали и за вас е така.

Над манастира има аязмо с лековита вода, заради която е построена тази Света обител.
Смята се, че водата лекува предимно болести на нервнато система ( но не само).
А над аязмото има огромна поляна, на  която можете да починете, да поиграете с децата си,  да запалите огън и да избягате от делника.

Няма да пиша историчиски данни, ако ви интересуват- потърсете.
Исках да споделя едно специално за мен изживяване, с надеждата да подтикна някога, някой да си изживее своите специални мигове в този уникален манастир!


И след всичко това ще споделя че си бях забравила фотоапарата и  в последния момен взех един които категорично отказва да снима извън града по незнайни за мен причини.Мислих че едвали ще има нещо за снимане.Леле добре че го взех, че сигурно щях да си изгриза пръстите от яд :) А ико имате нужда от доказателства, колко е вълшебно мястото... както виждате има снимки.. . капризното апаратче проработи!


А сега малко отклонение от темата.
На 13.06 "Под гъбката" стана на 1 годинка.Имах грандиозни планове за виртуална почерпка, които  тотално се провалиха.Няма да обеснявам защо.Но не мога да не благодаря на няколко човека: На Стефчето и на Дани за това че ме стимулираха всяка по свой начин!Благодаря ви безкрайно момичета!
Ще благодаря и на себе си че събрах куража да направя" Под Гъбката".
А на всички вас, които си отбивате, или отбивате и споделяте по нещо с мен... не знам какво да кажа! И това е така защото ми е трудно да обесня колко ми е хубаво, че сме се докоснали по някакъв начин. Вие мен и аз Вас!

Соколски манастир " Успение Богородично"

За пореден ден, небето се е намръщило и сякаш е захлупило целия свят.Липсва ми слънцето и свободата, която ми дава, желанието за разходки, доброто настроение...
Реших да се върна към едно място, което докосна душата ми, още докато бях почти дете- почти жена.  Соколския манастир.
Връщам се там пак и пак...
Мисля че това е едно специално място, заредено с много положителна енергия.
Влезте през тежките порти и елате за малко с мен.

 

  

Манастирът е построен през 1833 г. и се намира на 4 км. от Етъра и на 12 км. от Габрово.
Действащ е.
През 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола изографисват църквата.
В параклиса са запазени икони на Св.Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф.
През 1836 г. в манастира е открито килийно училище, в което по късно е учителствал и Неофит Бозвели.
Соколския манастир не само, че не е подминат от националноосвободителната борба, но е взел  активна роля в нея.
Приютявал е четата на Капитан дядо Никола ( 1856 г.). По време на Априлското въстание, тук  е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е бил подслоняван в манастира.
През Руско- турската война е бил превърнат във военна болница.

Смята се че чешмата е построена от Колю Фичето.

Градината на манастира е прекрасна.Винаги по нещо цъфти за радост на всички ,които лудо обичат цветята като мен.

Последно като бях там, манастира все още беше пощаден от  големите тълпи и беше запазил неповторимата си атмосфера.

Жалко само, че със снимките и думите си, не мога да пресъздам излъчването на това място.
Усещането за покой, уют , умиротворение...