вторник, 31 юли 2012 г.
Запеканка с тиквички
Ето нещо леко и вкусно.
1кг. тиквички
2-3 яйца
2-3 с.л. брашно
1/2 ч.ч. сирене
1/2 връзка копър ( или на вкус)
Тиквичките се настъргват,посоляват се и се оставят да престоят 15 минути,след което се изстискват много добре.Прибавят се яйцата(разбъркани),брашното,сиренето(натрошено ),и копъра.
Всичко се разбърква добре и се изсипва в намазнена тавичка.Пече се на 220гр. във фурната.
понеделник, 30 юли 2012 г.
Пилешки крилца
Днес по неизвестни за мен причини фотоапаратът реши да работи.И аз се възползвам да споделя тази рецепта защото е любима на мъжа ми.
2 пакета пилешки крилца
за соса:
20-30гр. синьо сирене
1 майонеза
3-4 с.л.кисело мляко
1-2 скилидки чесън
Крилцата се натриват със сол и малко черен пипер и се запържват много леко в тиган с олио или фритюрник.После се изпичат до готовност във фурната на 220 гр.Отцеждат се върху салфетка и се поднасят със соса.
четвъртък, 26 юли 2012 г.
Уроци по търпение
Търпение.Това определено ми липсва,а имам чувството,че цялата вселена се е вторачила в мен и е решила,че на всяка цена трябва да придобия това качество.
Като начало-явно жегата ни е ударила някъде по сивите клетки и резултатът е че всеки си говори на свой език.То в това няма нищо лошо,но като се сблъскат два индивида, леле....
А аз все си работя с много хора... ей така за тръпката.
Но както казах сега момента си е специален.Всички сме много препечени ,но май това е единствената безопасна тема- Времето.Само тук различните езици някак се синхронизират и се разбираме.Само обаче да се смени предмета на разговор и изведнъж.....
Трагедия.....
Аз какво говоря-те какво разбират.....и обратно!
Естествено, двете ми момчета, наливат масло в огъня.
Навсякъде едни реклами със спретнати момченца и момиченца,гледащи с обожание родителите си(които обикновенно им купуват нещо )Страшно послушни на TV екрана-едва ли не питайки за разрешение могат ли да дишат.
По улиците срещам майки с деца, разхождайки се усмихнати и хванати за ръце.
В този момент аз обикновенно тичам и крещя на моите "ангелчета"- без никакъв успех.
Ето тук си казвам : "Аз съм ужасна майка". Само моите мълчугани тичат кото отвързани,крещят като индиянци в нападение и са безкрайно непослушни.
Понякога вечер се строполявам в леглото и гледам в точка!
Мъжът ми все казва,че така трябва да бъде-те били момчета и трябвало да са палави.
Аз кимам,съгласявам се,но може ли,моля,поне за малко да са послушни!
Иначе си е безкрайно забавление от градината до яслата,на работа ,после в обратен ред-ясла
градина,печка,вечеря.
Човек би казал, че децата след цял ден би трябвало да са уморени,да-ама не!
Имат си един голям заряд енергия ,пазена специално за вечерта.
А аз нямам батерий.
И пак се хвърлям в самообвинения,че съм лоша майка и си казвам :"ето утре като се приберем ще си поиграем повече,ще им обърна повече внимание-само на тях."
А като доиде утре....
Познайте!
Само не разбирам как точно става това с гледането на деца,готвенето,домакинските задължения и работата.Аз вдигнах ръце и правя каквото мога,когато мога.
Това е.
А за разтоварване чета,готвя и снимам.
Последната ми тръпка е да снимам това което съм сготвила.
И се почва : едни подредби и разнасяне на чинията из цялата къща за да има подходяща светлина.После -смяна на чиниите,защото хич,ама хич не стоят добре на снимка.
После туткане и дупене от различни ъгли за да се види,какво все пак е това сготвеното.
Пък то стои някак много зле на снимка и хич не е апетитно,като това по книгите и другите блогове.
Хайде пак смяна на мястото.Аранжировка с наличните продукти от хладилника и ето най-накрая,снимка на която все пак става ясно какво ще ядем.
Сега само да уточня,че много,ама много рядко на семейната маса нещата са така аранжирани.
Обикновенно на празници и по специални поводи.
Да, знам,че има вълшебници на които масата за хранене им е перфектна.Е аз не успявам.
Но изкренно се възхищавам на тези които успяват.
Уви,известно време ще бъда лишена от гимнастиката по снимките.Развали ми се фотоапарата.
Та какво ви казах в началото.
Търпение!
Явно трябва по-добре да го усвоя.
Разбира се сега си мисля :"Ето имам свободно време, сготвих нещо вкусно,но уви-фотоапаратът....
Но както казват китайците във всяко лошо нещо има нещо хубаво.
Сега ще мога да си избера нов апарат.
Стискайте палци да направя някаква магия със семейния бюджет.
Като начало-явно жегата ни е ударила някъде по сивите клетки и резултатът е че всеки си говори на свой език.То в това няма нищо лошо,но като се сблъскат два индивида, леле....
А аз все си работя с много хора... ей така за тръпката.
Но както казах сега момента си е специален.Всички сме много препечени ,но май това е единствената безопасна тема- Времето.Само тук различните езици някак се синхронизират и се разбираме.Само обаче да се смени предмета на разговор и изведнъж.....
Трагедия.....
Аз какво говоря-те какво разбират.....и обратно!
Естествено, двете ми момчета, наливат масло в огъня.
Навсякъде едни реклами със спретнати момченца и момиченца,гледащи с обожание родителите си(които обикновенно им купуват нещо )Страшно послушни на TV екрана-едва ли не питайки за разрешение могат ли да дишат.
По улиците срещам майки с деца, разхождайки се усмихнати и хванати за ръце.
В този момент аз обикновенно тичам и крещя на моите "ангелчета"- без никакъв успех.
Ето тук си казвам : "Аз съм ужасна майка". Само моите мълчугани тичат кото отвързани,крещят като индиянци в нападение и са безкрайно непослушни.
Понякога вечер се строполявам в леглото и гледам в точка!
Мъжът ми все казва,че така трябва да бъде-те били момчета и трябвало да са палави.
Аз кимам,съгласявам се,но може ли,моля,поне за малко да са послушни!
Иначе си е безкрайно забавление от градината до яслата,на работа ,после в обратен ред-ясла
градина,печка,вечеря.
Човек би казал, че децата след цял ден би трябвало да са уморени,да-ама не!
Имат си един голям заряд енергия ,пазена специално за вечерта.
А аз нямам батерий.
И пак се хвърлям в самообвинения,че съм лоша майка и си казвам :"ето утре като се приберем ще си поиграем повече,ще им обърна повече внимание-само на тях."
А като доиде утре....
Познайте!
Само не разбирам как точно става това с гледането на деца,готвенето,домакинските задължения и работата.Аз вдигнах ръце и правя каквото мога,когато мога.
Това е.
А за разтоварване чета,готвя и снимам.
Последната ми тръпка е да снимам това което съм сготвила.
И се почва : едни подредби и разнасяне на чинията из цялата къща за да има подходяща светлина.После -смяна на чиниите,защото хич,ама хич не стоят добре на снимка.
После туткане и дупене от различни ъгли за да се види,какво все пак е това сготвеното.
Пък то стои някак много зле на снимка и хич не е апетитно,като това по книгите и другите блогове.
Хайде пак смяна на мястото.Аранжировка с наличните продукти от хладилника и ето най-накрая,снимка на която все пак става ясно какво ще ядем.
Сега само да уточня,че много,ама много рядко на семейната маса нещата са така аранжирани.
Обикновенно на празници и по специални поводи.
Да, знам,че има вълшебници на които масата за хранене им е перфектна.Е аз не успявам.
Но изкренно се възхищавам на тези които успяват.
Уви,известно време ще бъда лишена от гимнастиката по снимките.Развали ми се фотоапарата.
Та какво ви казах в началото.
Търпение!
Явно трябва по-добре да го усвоя.
Разбира се сега си мисля :"Ето имам свободно време, сготвих нещо вкусно,но уви-фотоапаратът....
Но както казват китайците във всяко лошо нещо има нещо хубаво.
Сега ще мога да си избера нов апарат.
Стискайте палци да направя някаква магия със семейния бюджет.
четвъртък, 12 юли 2012 г.
Един подарък,един провал и един успех
Днес получих подарък.Домашно направено песто!
Много се трогнах от отделеното време за да изглежда подаръка като малко бижу.
Благодаря ,Стефче!
Да знаеш, че някой е помислил за теб и е направил нещо специално за да ти достави удоволствие....
Това е страхотно!
За успеха- какво да кажа ? След като видях сладоледите на Габи http://gaby-kitchen-adventures.blogspot.com/
не можах да устоя. Престраших се и направих и аз.
То кой може да остане безразличен към нейните изкушения.
Габи,продължавай да вдъхновяваш така!
Ето го и моя опит.
Не се престраших да се хвърля в дълбоките води със сладолед,който трябва периодично да се разбърква и заложих на по-лесната рецепта за бананов сладолед от блога на Йоли. http://yoli-www.blogspot.com/
2 узрели банана
3 жълтъка
100гр. захар
1 ванилия
300 мл. прясно мляко
300 мл. сладкарска млечна сметана( аз не открих млечна и сложих растителна )
Смесете жълтъците,млякото,захарта и ванилията..Сварете крем на водна баня.Водата не трябва да завира!
След като крема се сгъсти, като по-гъсто палачинкова тесто,го охладете.
Пюрирайте бананите и ги добавете към студения крем .Сложете и сметаната и разбийте всичко с миксер.
Сложете сладоледа в удобен съд и замразете във фризера.Не е нужно да разбърквате повече.
15-20 минути преди да го сервирате го извадете да се отпусне малко.
И накрая за един провал!
Бях записала рецептата за един чийзкейк с пъпеш от много време ,но все не му идваше ред.
Най-накрая го направих!
Следвах рецептата точно и всичко беше наред. Запретнах ръкави и направих снимки,което с моя обикновен апарат си е приключение! Всеки които снима с апарат тип "сапунерка" знае за какво става въпрос.
И така доиде момента за откровение! Дегустацията!
Първа лъжичка .....ужас! Ще кажа само -голямо разочарование!
Това са снимките на злополучния сладкиш.
сряда, 11 юли 2012 г.
Салата с фузили
Топло е! И не ми се застоява пред печката. Затова ето една вкусна салатка.
500гр.фузили
300 гр. филе или бекон
1 зелена чушка
1 голям домат
150 гр. кашкавал
1 глава лук
за соса:
2 опаковки майонеза
6 с.л. кисело мляко
черен пипер на вкус
Сварете пастата в подсолена вода, според указанията на опаковката.
Отцедете, изплакнете със студена вода и оставете да изтине.
Сложете няколко капки мазнина да не се слепи.
Нарежете филето,кашкавала ,доматите и лука на малки кубчета и ги прибавете към фузилите.
Чушката нарежете на тънки полумесеци.Прибавете и нея към салатата.Накрая сложете и соса
и разбъркайте добре.
За соса:
Всички продукти се разбъркват добре.Черният пипер е според вашия вкус.
Количеството на салатата е доста голямо!
вторник, 10 юли 2012 г.
Крем супа
Не ме бива много по супите,но с малки деца, нямам особен избор.Трябва да има и от тях.
След много провали се понаучих.Най-големият ми проблем, е че слагам прекалено много вода и вкусовете така се размиват,че хич не е ясно какво ядеш.Но не се плашете.Тази рецепта е от сполучливите ми опити.
1 главичка лук
1 по-голяма тиквичка
5-6 картофа
1 морков
шепа зелен фасул
зехтин
20-30 грама масло
прясно мляко
щипка индийско орехче
сол
Нарежете лука и го задушете в малко зехтин.Прибавете нарязаните моркови.Големината на зеленчуците не е от значение,защото накрая всичко ще се пасира.
След минута- две добавете нарязания зелен фасул и накрая тиквичките.Сложете картофите и долейте гореща вода да покрие зеленчуците.Посолете и варете до готовност на картофите (25-30 минути ).Пасирайте . Разредете с прясното мляко и оставете да покъкри още минута две.
Свалете от огъня и добавете маслото и индийското орехче.
Поднесете с крутони.
Нарежете малко стар хляб на кубчета.Сложете го в тавичка и го поръсете с малко зехтин-2-3 с.л.Добавете 1-2 скилидки чесън за аромат и розмарин или мащерка.Изпечете хлебните хапки до зачервяване.Като извадите тавата изхвърлете чесъна и розмарина( мащерката ) .Те са си пуснали аромата
Американски палачинки
2 яйца
4 с.л. захар
2 ч.л.бакпулвер
прясно мляко
щипка сол
12 с.л. брашно
Всички продукти се разбъркват.Сместа трябва да е по-гъста от нашите палачинки.
Котлона се загрява на средна температура.В избрания тиган ( най-добре с незалепващо покритие) се изсипва малко от сместа ( 1-2 с.л.).Когато стане на балончета се обръща за да се изпече от другата страна.
Лично аз намазнявам тигана с масло,защото много обичам вкуса му.
Палачинките стават много пухкави,но и доста по-сладки от нашите, което автоматично ги прави любими на моите момчета, а и на мен.
Рецептата е от БГ Мама.
сряда, 4 юли 2012 г.
На планина
Ето това е събуждане! Вярно в 7,00 си е ужасно рано,но като отвориш очи и видиш усмивката,големия букет и ти кажат:"Набрах ги за тебе, мамо!" , усмивката идва сама .
А моментът е от тези ,който всяка майка ще закъта дълбоко в сърцето си като безценно съкровище!
Това са мойте слънца.
Този уикенд се надивяха на воля в планината.
Аз съм си селянче по душа.Обичам неповторимия мирис на трева,на прясно изкопана пръст,на огън.Харесва ми да си "ровя " в градината. Уви в града нямам често от тези изживявания.А как ми липсват детските години и дните прекарани на село с баба и дядо.Там където се научих на толкова неприсъщи за мен неща.
Да храня магарето ,овцете,кокошките,прасето.Да им почиствам (ужас).Да събирам окосената трева ,да бера плодовете от градината и още хиляди малки и по големи задачки винаги изникващи на село.
С тъга си мисля ,че моите деца няма да гонят малките пиленца да ги погалят и няма да протягат ръчички да докоснат агънцата.
Затова когато има възможност бягаме в планината за да видят нещо различно от бетон и опитомена природа.
.Да запалят огъня,да берат шишарки,да се гонят по поляните и да се търкалят по тях е приключение за моите малки момчета.
А с малкото оцелели боровинки направих ето това:
Смути с кайсии и боровинки
5-6 кайсии
шепа боровинки
1 кисело мляко
захар на вкус
малко настъргана портокалова кора
лед
Всички продукти се смесват в каната на блендера и се разбиват.
вторник, 3 юли 2012 г.
Сарми със лозови листа
.
Не съм фен на лозовите листа,но тези сарми станаха с много интересен вкус и ми допаднаха.
Беше останала плънка от друга рецепта и спонтанно се роди тази идея.Ще изброя продуктите,а количествата оставям на вашата преценка и вкус.
лук
гъби
кисели краставички
шунка
сол и черен пипер на вкус
млади лозови листа
за соса:
1 кисело мляко
2 яйца
2-3 с.л. брашно
Лозовите листа се попарват за няколко секунди в вряща подсолена вода.
За плънката: лукът се запържва в малко олио.Добавят се гъбите,после шунката и подправките.
Накрая се прибавят и киселите краставички.Навиват се сармички и се пекат във фурната.
За сосът се смесват всички продукти, и се вари до готовност.Посолява се.
Не съм фен на лозовите листа,но тези сарми станаха с много интересен вкус и ми допаднаха.
Беше останала плънка от друга рецепта и спонтанно се роди тази идея.Ще изброя продуктите,а количествата оставям на вашата преценка и вкус.
лук
гъби
кисели краставички
шунка
сол и черен пипер на вкус
млади лозови листа
за соса:
1 кисело мляко
2 яйца
2-3 с.л. брашно
Лозовите листа се попарват за няколко секунди в вряща подсолена вода.
За плънката: лукът се запържва в малко олио.Добавят се гъбите,после шунката и подправките.
Накрая се прибавят и киселите краставички.Навиват се сармички и се пекат във фурната.
За сосът се смесват всички продукти, и се вари до готовност.Посолява се.
Абонамент за:
Публикации (Atom)