неделя, 4 декември 2016 г.

Бананова торта


Влюбих се в тези шишарки щом ги видях!Просто не можах да им устоя. Но бях обещала бананова торта на малкия ми син. А големият реши проблема като каза " Какво толкова, ще украсим тортата с шишарки", И ето резултата. Много благодаря на Катето за прекрасната идея как да си направим сладки шишарки.
А ето и как и с какво да забъркаме тортата.


200 мл. прясно мляко
170 г захар
125 г масло
5 с.л. натурално какао
3 яйца
150 г брашно
1 ч.л. бакпулвер

продукти за крема:

400 г заквасена сметана
100 г пудра захар
5 с.л. кисело мляко 
1 ванилия




2 банана




В тенджера сложете прясното мляко, захарта,маслото и какаото. Оставете да поврат около 10 минути докато се хомогенизират и леко се сгъстят ( след като течността заври намалете котлона). Отсипете 1 ч.ч. от сместа и оставете на страна по- късно за сглобяване на тортата. Останалата смес охладете и след като изстине към нея добавете яйцата и брашното смесено с бакпулвера.Разбийте добре. Готовата смес изсипете в тавичка(20 см.) застлана с хартия за печене и изпечете в предварително загряна на 180 градуса фурна, за 30 - 35 минути или до готовност.
Охладете блата напълно и след това го разрежете по средата на 2 хоризонтални блата.

Пригответе крема като смесите сметаната, захарта и ванилията.

Поставете първия блат, намажете с половината, отделена и изстинала, шоколадова смес.Отгоре наредете кръгчета банани и покрийте с половината сметанов крем. Поставете втория блат, намажете с останалата шоколадова смес и я покрийте със сметановия крем.Измажете с него и отстрани тортата. Декорирайте тортата и я охладете поне за няколко часа.




Рецептата за тортата видях при Ани.
А как да направя шишарките видях в Бонбонената кухня.

неделя, 27 ноември 2016 г.

Редена салата с цвекло и гулия



Време за гулия, Проблемът е че хич не ми допада вкусът и. Знам, че е изключително полезна и за това се опитвам да замаскирам вкусът и. Ето един сполучлив опит.

3 картофа
1  глава цвекло
2 моркова настъргани
гулия
кисели краставички нарязани на малки кубчета
3 яйца
1 майонеза
сол
олио
оцет

Сварете картофите и цвеклото поотделно докато омекнат.
Сварете яйцата.
Обелете картофите, и яйцата.
Настържете картофите на едро ренде и ги овкусете с оцет,олио и сол на вкус.
В отделен съд овкусете настърганите моркови.
Настържете цвеклото в друг съд и подправете с сол,оцет и олио.
Настържете гулията и подправете подправете с сол,оцет и олио.

Наредете салатата: ред картофи, ред моркови, ред кисели краставички, ред гулия,ред цвекло. майонезата и накрая завършете с настърганите яйца.
 Както се вижда от снимката, на първата салатка забравих киселите краставички ,но на следващата се коригирах, определено придават колорит.Ако не поднасяте салатата веднага, може би е по-добре да сложите цвеклото най-отдолу за да не оцвети останалите продукти.



А тук и тук може да прочетете повече за полезните свойства на гулията.



понеделник, 14 ноември 2016 г.

Брауни бисквитки



200г . черен шоколад
50г. захар
60г. - масло
60г. брашно
1 яйце
1/2 ч.л. бакпулвер
щипка сол


Маслото и 100 г . от шоколада се разтопяват на водна баня.
Останалите 100г. шоколад се нарязва на ситно.
Смесете брашното с бакпулвера.

Разбийте с миксер,яйцето със захарта до побеляване и докато удвои обема си.Прибавете разтопената шоколадова смес, брашното и солта.Разбъркайте и прибавете нарязания шоколад.Разбъркайте леко.

Постелете с хартия за печене 1 тава и с лъжица загребвайте от сместа и я поставяйте на разстояние. Печете бисквитките на 160 градуса за около 15 - 17 минути.
Рецептата видях тук.

петък, 16 септември 2016 г.

Златоградска баклава с локум



Преди няколко седмици отскочихме до Златоград. Уви снимките съм ги изтрила по погрешка.

Най- яркият ми спомен, след като се свестих след завоите е златоградската баклава. Като се прибрах в къщи не можах да устоя и се пробвах.  Направих я, като тази, която опитах. Може би малко се увлякох в количеството на локума и ядките ( определено сложих повече от това, което опитах там, но такава съм си да има повечко). Но пък спазих това- ядките да са цели.
Може би следващия път ще сложа 3 вместо две кори. Но ето и рецептата.


1 пакет  точени кори 500 г.
2 кутия локум (250 г) 
400 г. орехови ядки нарязани на едро
125 г.  масло 
125 мл. олио



за сиропа:
1кг. захар
1 литър вода
1 ванилия




Маслото се разтопява и се смесва с олиото.
 Корите се разстилат и се разрязват на две през средата. Отделят се два листа, слагат се един върху друг и се намазват с мазнината. Отгоре се поръсва обилно с орехови ядки.

В единия край на кората се слага от нарязания на малки кубчета локум, след което се навива на руло. По този начин се приготвят и останалите кори.


Рулата се подреждат плътно едно до друго в намазнена тава.Намажете рулата с останалата мазнина.
 Така оформената баклава се пече до зачервяване на 160 градуса в предварително загрята фурна.

Приготвя се сироп, като захарта се изсипва в тенджера и се залива с 1 литър студена вода. Слага се на котлона и се кипва, вари се на слаб огън 2-3 минути като се разбърква. 

Изстиналата баклава се залива с горещия сироп. 
След това се завива с кухненска кърпа, оставя се да се напои добре и се поднася. 


И ако решите да посетите Златоград и имате възможност да избирате пътя, горещо препоръчвам този през Кърджали.
През Смолян има ужасяващо много завой.

вторник, 9 август 2016 г.

Печени мариновани домати



Миналата година правих сушени домати на фурна. Много ни харесаха,но отнемат доста време.
Тази година, градината ни отново ни даде доста домати и реших да пробвам рецепта на Йоли.
Определено не сгреших.Тези печени мариновани доматки имат страхотен вкус, който не подлежи на описание. Просто трябва да се опитат.

домати
чесън
сол
зехтин

по желание любими подправки - розмарин, риган

Измитите домати нарежете на четвъртини и им махнете семките.Подредете в тава покрита с алуминиево фолио.Поръсете със сол, малко зехтин и ако решите подправките.
 Аз пробвах с различни подправки ,но установих ,че натурални ми допадат най-много, така че не слагам други подправки освен сол.
Изпечете доматите на силна фурна- 220 градуса докато придобият приятен загар.

Наредете доматите плътно в буркани, като между тях поставяте от нарязания чесън.
Залейте със зехтин и съхранявайте в хладилник.

понеделник, 8 август 2016 г.

Пещера Леденика


Всяко пътешествие, без значение дали е близко или далечно, разчупва ежедневието ни и ни зарежда. Носи ни нови емоции и дори да е за кратко ни кара да се чувстваме като преродени. Поне при мен е така.
Пещерите са по-скоро неизвестна за мен територия.Била съм в Ягодинската пещера, в "Бачо Киро" и сега в Леденика.
Леденика са намира на 16 километра от Враца и да се стигне до нея не е никак трудно.Има указващи табели.Преди да се стигне в пещерата има информационен център и прожекционна зала, а след него много хубава детска площадка и сцена.Около тях са подредени красиви скулптори на приказни герой.Децата бяха много доволни.








Влизането в пещерата става с организирани групи на всеки час.
Денят в който избрахме да посетим Леденика беше ужасно горещ.Термометърът минаваше 32-34 градуса.Ако и вие решите да посетите пещерата през лятото задължително си носете връхни дрехи по-дебели,чорапи и удобни затворени обувки.В пещерата температурата варира от -20 до +15 градуса. Представете си топлинния шок ако влезете с къси ръкави и разсъблечени.
Влажността в пещерата е голяма и е доста мокро- затова не пренебрегвайте обувките.Тази информация ще се стори смешна на заклетите пещерняци и пътешественици, но по мой наблюдения  60% от групата хора, с които влязохме, бяха неподходящо облечени и обути. Излязоха премръзнали и доста изкаляни.Подобни изживявания със сигурност ще развалят  изживяването Ви и ще попречат да се насладите на разходката си.Така че си ги спестете.

На долната снимка се вижда парата от дъха пред входа на пещерата.Както казах, беше над 32 градуса ,а това беше положението пред входа на пещерата.





Пещерата е красива и дава възможност на въображението да вижда загадъчни фигури в сталактитите и сталакмитите.



Аз бях изненадана от светлинното шоу за което ще цитирам децата си : "Уау!!!"
Върху водна стена се прожектират най-известните фигури в пещерата и кратка информация за Леденика и нейното създаване. Както и светлинно и музикално шоу. Преживяването беше незабравимо за всички нас.
Тук е момента да отбележа ,че в 11 и 15 часа обиколката е намалена за сметка на светлинното шоу. През останалите часове се извършват пълни обиколки на пещерата,но без звук и светлина.
Шоуто може да се пусне и в останалите часове,но за това трябва да е съгласна цялата група от туристи.
Пещерата е отворена за посещения всеки ден.
















събота, 6 август 2016 г.

Али Назик



Една приятна разходка до турската кюхня.

500 г. телешка кайма
2 с.л. масло+ 1с.л. олио
1 глава лук- нарязана на малки кубчета.
1 по-голям домат
1/2 ч.л. лют червен пипер на люспи
1/4 ч.л.канела
черен пипер
кимион
сол


за пюрето от патладжан:
4 патладжана
1 ч.ч. цедено кисело мляко
4- 5 скилидки чесън

за украса:
1 зелена чушка
1 домат
магданоз




Изпечете патладжаните във фурна на 200 градуса. Охладете ги и ги обелете.
Настържете домата.
В маслото и олиото запържете  нарязания лук за 3-4 минути.Добавете каймата и запържете.
Добавете доматите и гответе доката се редуцира соса от доматите. Добавете лютия пипер,канелата,черния пипер и кимиона.Посолете.

Пасирайте патладжана.Добавете цеденото мляко и чесъна също пасиран.Посолете и разбъркайте докато се смесят добре продуктите.

Сервирайте,като в чинията сложите от пюрето от патладжан, отгоре от сместа с каймата.Украсете с парченца зелена чушка и домат. Поръсете с нарязан магданоз.


Идеята видях в предаването "Модерна турска кухня" с Максут Ашкар. Рецептата направих по- спомен затова не мога да дам линк .

четвъртък, 4 август 2016 г.

Лешникови сладки



Прекрасни сладки с изключително интензивен лешников аромат.


Продукти:

100 г.сурови лешници
100 г. брашно
100 г. масло нарязано на малки кубчета (на стайна температура)
85 г. захар

течен шоколад


Лешниците се запичат за няколко минути на сух, горещ тиган с незалепващо покритие.

Ако лешниците ви не са били предварително бланширани, а са с кафявата ципа, след запичането, може да я махнете.Така сладките ще станат с по- светъл цвят. Моите ядки не бяха от магазина и за това след като си ги счуках си бяха с кафявата ципа, така че си поиграх да я махна.Става лесно.

След това лешниците се смилат с блендер на ситно брашно.
В купа смесете смлените лешници,пресятото брашно,захарта и маслото.Омесете с ръце всичко, докато се получи еднородна смес.Не е необходимо да месите продължително , а само колкото да се смесят добре продуктите.
Разделете тестото на 4 части и оформете дълъг фитил от всяка от четирите части.Всеки  фитил
обвийте в фолио за свежо съхранение и оставете в хладилника поне за 1 час, най- добре за една нощ.
След това нарежете фитилите на малки парченца с приблизителна големини от 8 г.
Всяко парченце оформете като малко топче.
Получените топчета поставете върху хартия за печене на разстояние едно от друго и печете на 160 градуса в предварително загрята фурна за около 15 минути. Или докато се зачервят, но не ги препичайте.
Оставете да се охладят напълно и после слепете с течен шоколад.



Добре е когато оформяте топчетата да работите с по един фитил ,а другите да стоят в хладилника за да са стегнати.
Ако искате топчетата да запазят формата си, след като ги оформите и поставите в тавата пиберете в хладилника за 1 час и тогава печете.
Аз нямах чак такова търпение и след като ги оформих директно ги изпекох. Както се вижда леко са се разляли.

неделя, 24 юли 2016 г.

Бутер охлювчета



Постоянно съм в търсене на бързи закуски. Лято е, но учебната година още ми държи влага. Затова продължавам да пробвам и експериментирам, за да съм в бойна готовност за следващата година :)
Ето тази рецепта е право в десетката. Подлежи на промени с различни продукти и е бърза и вкусна!







Необходими продукти за 12 охлювчета:

 1 пакет прясно бутер тесто
100г. шунка нарязана на тънки шайби
200 г. пушен кашкавал нарязан на много тънки филийки
лютеница
риган


Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 200 градуса.
Застелете голяма тава с хартия за печене.
Разстелете бутер тестото. Намажете го фино с лютеница. Поръсете с ригана и отгоре наредете шунката, а върху нея кашкавала.
Нарежете на ленти (по широчина) и завийте на рулце.Всяко рулце разрежете по средата за да се получат две по-малки.
Изпечете готовите рулца за 15-20 минути в предварително загрятата фурна.





Идеята видях тук.

сряда, 13 юли 2016 г.

Преображенски манастир


Съвсем близо до Велико Търново 6-7 км. се е сгушил Преображенския манастир.
Отбих се там спонтанно без да знам нищо за него. В последствие разбрах ,че манастирът първоначално не е бил на същото място.Че е опожаряван и че по-късно Захари Зограф и Уста Кольо Фичето са участвали в изграждането и изографисването.






"Колелото на живота"- стенопис -Захари Зограф








неделя, 10 юли 2016 г.

Червен кантарион


Като дете прекарвах летата си при бабите си. Прабаба ми имаше две книги за билки ,които обожавах.Беше се превърнало в ритуал разглеждането на всяка от тях. Бяха с красиви рисунки и все още си спомням за тях. Още тогава, бях научила имената на доста билки, но не ги свързвах с конкретно растение.Жълтия кантарион и белия равнец бяха първите билки, които научих.За червения кантарион бях чела и чувала,но не познавах.Едва миналата година билкар ми показа растението, което току що бе набрал. И така втора година успявам да го намеря. Оказа се че много малко хора го разпознават, затова реших да го покажа и аз.

Наименование на латински: Centaurium erythraea (Erythraea centaurium Pers., Centaurium minus Moench, C. umbellatum Gilib.)
Семейство: Gentianaceae – Тинтявови
Български народни наименования: бабино биле, бабиче, горчивка, горчило, катриот, китчица, посечниче, трескавиче, червен кантарион, червена звъника


Описание: Червеният кантарион е едногодишно или двугодишно тревисто растение с тънък корен. През първата година при двугодишните растения се образува само приосновна розетка, а стъбло – през втората година. Стъблото е ръбесто, голо и е разклонено само в горната си част. Достига на височина до 30–40 см. Розетъчните листа са продълговати до обратно яйцевидни, тъпи, а стъблените са срещуположни, продълговато ланцетни, заострени. Цветовете са дребни, многобройни, розово-червени, разположени на върха на стъблото в щитовиден полусенник. Те имат петзъбна чашка и петлистно венче с дълга тръбица и къса коронка. Тичинките са 5 със спираловидно усукани прашници. Стълбчето е с двуделни близълца. Плодът е двугнездна многосеменна кутийка, която се разпуква по два шева. Цъфти през лятото.
Разпространение: Червеният кантарион се среща навсякъде по сухите тревисти и каменливи места, из ливадите, между храсталаците по хълмовете и край изкопите, а понякога из културите като плевел.
Употребяема част: Стръковете – Herba Centaurii
Време за бране: В началото на цъфтежа (юли – август)
Начин на бране: Стръковете се отрязват с ножица на 15–20 см от върха на стъблото.
Начин на сушене: На сянка или в сушилня на температура до 40°С
Описание на готовата дрога: Изсушената билка има зелен, а цветът – червен цвят и горчив вкус. Няма миризма.
Съхранение: На сенчесто, проветриво и сухо място.
Съдържание: Червеният кантарион съдържа горчивите гликозиди еритаурин и агликонът му еритроцентаурин, генциопикрин (генциопикрозид) – секоиридоиден гликозид, центапикрин, генциофлавозид, еритрамин, амарогенин, негорчивият гликозид квертиама рин, флавоноидният гликозид центаурин, 0,6–1% алкалоиди, основният между които е еритрицин (генцианин), генцианидин, генциофлавин, олеанолова киселина, фенолни киселини, тритерпени, восък, етерично масло, витамин С, смоли, фитостерин.
Действие: Съдържащите се в дрогата генциопикрин, амарогенин и други горчиви гликозиди възбуждат чувствителните към горчиво вкусови рецептори на езика и рефлекторно чрез блуждаещите нерви засилват стомашната секреция. Така дрогата повишава апетита, улеснява храносмилането, възбужда перисталтиката. Стимулира отделянето на жлъчен и панкреатичен сок, има и газогонно действие. Билката проявява нежно очистително действие, а приета след храна е отлично средство против стомашни киселини. Има имуностимулиращо действие. Експериментално е доказано, че алкалоидът генцианин има противоглистни свойства. Червеният кантарион притежава антипиретично действие и е бил използван като заместител на хинина. Това действие се дължи отчасти на съдържащата се в него фенолна киселина. За генциопикрина е установено, че притежава противомаларийни свойства. Растението лекува ревматизъм и подагра, а алкалоидът генцианин проявява силни противовъзпалителни свойства. Билката има много добри детоксикиращи свойства. Регулира кръвната захар.
Приложение: При липса на апетит, хроничен атрофичен гастрит, запек, метеоризъм, болезнени диспепсии, възпаление на черния дроб, някои форми на анемия, чревни паразитози, трескави състояния, диабет. Тинктурата от тази билка спомага за бързо възстановяване след продължително боледуване, както и при някои заболявания като бронхиална астма, язва на стомаха, повишена или понижена киселинност, хепатит, камъни в бъбреците, екзема, нередовна менструация, главоболие. Външно се прилага при бавно заздравяващи рани. Народната медицина препоръчва чай от стръковете на червения кантарион при болки и киселини в стомаха, стомашен катар, запек, метеоризъм, туберкулоза на червата, чревни кръвоизливи, лениви черва, глисти, болести на черния дроб, жлъчката и далака, недостатъчна и нередовна менструация, бяло течение, малария, хемороиди, епилепсия, очна слабост, диабет и др.

Червеният кантарион е билка с доказани качества при лечението на анемия и възстановяването на организма след болестта. Приемането на лъжица тинктура от червен кантарион всеки ден в продължение на три седмици преди хранене оказва благоприятен ефект при леченеито нажлъчна недостатъчност, проблеми с далака, черния дроб.Приемането на 3 лъжици вино с червен кантарион след хранене пък помага при запек. Профилактиката с червен кантарион пречи на образуването на газове в стомаха, възбужда апетита, тонизира стомаха, засилва отделянето на стомашен сок и подобрява храносмилането. Билката има свойството да регулира кръвната захар, поради което се превръща в неделима част от домашната аптечка на всеки диабетик. Редица кожни заболявания също се повлияват добре от лечението с бани от червен кантарион. Външното приложение на билката намира приложение и при бавно зарастващи рани.

  • ЗапаркаЧервен кантарион – билка срещу махмурлук – 1 чаена лъжица от билката се запарват с 400 мл. вода. Изпива се на три пъти, 30 мин. преди ядене. Проблемът е, че запарката от червен кантарион е силно горчива. Ето защо повечето хора предпочитат спиртния разтвор (тинктура).
  • Тинктура – накиснете 100 грама прясна или изсушена билка в 400-500 мл. алкохол и оставете сместа да престои две седмици. Преди да използвате прецедете сместа.
  • Вино – накиснете в литър вино две шепи от изсушената билка (съотношението е 1:10) и добавете 1-2 супени лъжици мед. След две седмици сместа се прецежда и се пият по две супени лъжи от нея преди ядене.
  • Бани – във вода се разтваря запарка от червен кантарион.
Внимание: Билката червен кантарион не е препоръчителна за бременни жени, тъй като може да предизвика преждевременни контракции.

Тази публикация няма за цел да предоставя медицинска помощ, диагностика или лечение.