Паралия Офринио

Тази година планирането на почивката остана почти за последния момент.

След много колебания къде и как накрая се спряхме на Гърция.Разбира се повечето места ,който харесахме одавна бяха заети. Така познати ни предложиха Паралия Офринио.

Речено - сторено. След като по всички медии тръбяха ,че се чака безкрайно на границата и бидейки с 2 деца решихме ,че ще е по- разумно да тръгнем през нощта. 

И на Маказа бяхме единствена кола. Явно няма други такиви ентусиасти като нас :).

Селцето е с дълъг 17 километров плаж. Хора имаше доста ,но не се усещаше пренаселено ,защото място също имаше. Имаше големи свободни зони и  зони с шезлонги и чадъри, които бяха към различни заведения и барове.

Минималната консумация за да ползваш чадър беше 4 евро.

Плажът е с фин пясък,но има и камъни. Така, че обувките за плаж не са за пренебрегане.

Аз използвах обувките през цялата време и ми беше добре. Децата след първия - втория ден ги захвърлиха , така че положението с камъните не е трагично просто ги споменавам. 

Лично на мен селцето ми се видя презастроено.

Има дълга алея по крайбрежната улица ,където са повечето заведения.

Менютата са на гръцки ,английски и български. В  много от заведенията сервитьорите говореха български.

В двете пекарни който ние открихеше има голямо разнообразие, Аз се влюбих в нещо ,което по- късно разбрах ,че се казва бугаца.Нещо като нашата баница ,но пълно с ванилов крем и ни я поднасяха поръсена с канела и пудра захар.

На снимката е едно ресторантче ,което открихме в последните дни. Малко по -встрани от крайбрежната алея ,това рибно ресторантче ни плени с разнообразието на прясна риба. Собственикът ни разказа поробно за всички риби които предлагат (на български) ,кои са от ферма ,кои са от див улов .Тук опитахме нови неща и определено ни хареса много. Всъшност това беше единственото място ,като изключим пекарните където закусвахме, което посетихме няколко пъти.

Ммм тези две бирички бяха страхотни.

Храната в  повечето таверни и ресторанчата беше вкусна, като това което ми беше най- бяха прясните риби и морски дарове. Миди, Калмари ,октоподи . Опитахме и сепия( без мен) тук мненията бяха кардинално различни, но всеки вкус е различен.

Ако имате намериние да си купите някакви сувенири - забравете! Никъкъв шанс.Имаше няколко магазина ,но те сякаш бяха по- скоро с китайска стока. Иначе хранителни магазини имаше няколко на самата крайбрежна улица,както и по- голям супермеркет в периферията.

Ако сте настроени за готвене има магазини и за прясна риба така ,че може да пробвате колинарните си умения.Лично аз не бях настроена за готвене и предпочитах да опитвам това, което другите са приготвили.

Всеки понеделник в Офринио има пазар. Между плажа и крайбрежната улица има паркинг и там се провежда пазарът.  Цветя ,плодове, маслини ,зехтин,билки,мед са част от нещата ,които се предлагат.

В Офринио забележителности няма.

Но горещо препоръчвам да отделите време и да посетите пещерата Алистрати.

Много красива пещера!! 

Уви категорично ни забраниха да снимаме в пещерата ,но повярвайте ми заслужава си отделеното време.

В пещерата се влиза организирано с водач, вземете си някоя връхна дреха особено ако сте с деца.

Книги над които да се замислим

От доста време се чудя дали да напиша тези редове, но днес се реших.

За всички които ме познават е ясно че обичам да чета. Чета във всеки един свободен момент. Често се е случвала да осъмвам заради книга. 

Четенето за мен е като гориво, без него не мога.

Чета различни неща, но най-голямата ми тръпка е Фентъзито. Мисля че от големите фентъзи саги не е оцеляло нещо ,което да не съм прочела.Това е жанра които обожавам и ме разтоварва най-много. Но обичам да чета и всякакви други жанрове.

И за мен е естествено като се сблъскам с даден проблем да се обърна към книгите за да прочета повече за него.

Преди време по различни източници до мен запозна да си пробива път терминът - "Чревна пропускливост"

Отначало го игнорирах, но все по- често започнох да го срещам.

Книгата на Джон Акс беше първата, която прочетох и хвърли светлина върху този въпрос.

 

Преди година получих диагноза "Хашимото"и Хипотиреоидизъм. След първоначалния шок започнах да търся книги по темата и следващата ме впечетли много.

Един от симтомите за  Хипотиреоидизъм е напълняването. От 2 - 3 години килограмите при мен бавно , но сигурно се покачваха. Естествено аз правих опити с различни нашумели диети да овладея положението. Резултатът беше минимален и краткотраен.

Естествено опитах и така модерното напоследък хранене с малко въглехидрати . Диетата на Узунов. И всички производни на нея нисковъглехидратни диети. При нея резултат в килограмите имаше ,но аз се чувствах много зле.

Когато ми поставиха диагнозата си направих серия допълнителни кръвни  изследвания ,които показаха , че имам непоносимост към мляко, яйца и мая за хляб.

Сега ,искам да стане ясно ,че не критикувам нисковъглехидратната диета - просто тя не беше за мен. Това което е важно, е че всеки човек е различен и това което работи при 

един не работи при друг. Всеки трябва да намери своя път към здравето и към идеалната фигура.

Затова следващата книга ме впечетли много. Отчита  факта , че всички сме различни (Така беше и в книгата на Изабела Уенц) и дава препоръки както в храненето така и в редица други области.

И накрая един по- забавен начин да се обобщят горните книги в романен стил и без огромните части с теория. Книгата на Надя Петрова ми даде глътка въздух и преповтори голяма част от горната информация .

За съжеление автоимуните заболявания са много. За голяма част от тях не знаем, защото голяма част от симтомите подминаваме :

- Наднормено тегло

 - Косопад

- Чуство на студ

-Чуство на умора

-Безсъние

- Сърбеж и суха кожа

-Нередовен цикъл

-Депресия

- Запек

- Проблем с концентрацията и запомнянето

Това са част от симтомите при Хипотиреоидизъм. Част от тях изглеждат съвсем невинно и едва ли бихме им обърнали внимание. Но за съжеаление всяка 4 жена има нарушена функция на щитовидната жлеза. 

А има още много автоимунни заболявания.

Затова преди да решите да почнете поредната диета ,моля конселтирайте се с лекар.

А после четете. 

Често приятели ми казват , че не им се дават пари за книги. 

В големите градове има прекрасни библиотеки. Абонамента е символичен и за 1 година. Така всеки има достъп до книгите.

И така аз се опитвам да намеря своя път . Тези книги ми бяха много полезни и отговориха на много мои въпроси. Но и отвориха още стотици други.

Мелник

Едно градче, колкото шепа и толкова любимо за мен! Обграден от причудливи пясъчни пирамиди, Мелник е оставил във мен прекрасни спомени. Няколко пъти съм ходила и си остава едно от любимите ми места. Заради красивата природа. Заради вкусните ястия , и разбира се заради виното. Тук преди доста години за пръв път опитах панирано кисело мляко и вино, което миришеше на череши. Все още продължавам да го издирвам това вино :)
Няма да пиша за богатата история на Мелник. Всеки може да прочете ако се интересува.
Просто ви съветвам да се разходите до там и да създадете свои спомени.

Дяволският мост

Дяволският мост край Ардино е любима фотографска дестинация и желана семейна разходка.
За мостът се носят много предания и легенди. В миналото "Шейтан кюприя " е бил важен и  използван път, но сега е потънал в тишина нарушавана само от туристите.
До моста вече е възможно да се стигне и с кола по черният път ,които е прокаран. Лично аз смятам , че разходката макар и дълга помага да се настроиш към местността .
Пътят на долу е приятен , но на връщане си е нагорнище.Затова не забравяйте удобните обувки.
Ако сте решили да направите фотографски шедьоври ,забравете за съботно неделните разходки. Има ужасно много хора.

Да си направиш подарък- опити за пейзаж

Обичам да снимам.Колкото повече снимам, толкова повече се влюбвам във фотографията и искам да направя следващия кадър и следващия...
Миналия септември си подарих едно фото приключение. И сега почти 6 месеца по- късно, реших да се върна за малко там- в тези забързани, интересни и незабравими дни.
От 3 до 6 септември 2016 г. Photoschool организира фотопленер в Кърджали, насочен предимно към пейзажната,портретната и стрийт фотография.
Организаторите се бяха потрудили да изберат 9 локаций за пейзаж и 8 локаций за портрет. Да изберат модели и техния стайлинг. За нас участниците оставаше само да решим къде и какво искаме да снимаме.

И така направих първия си избор и се впуснах в дебрите на пейзажната фотография.
Винаги съм си мислила, че пейзажа е най-лесно да се снима.
Бързо се отървах от тази заблуда!
Първо е добре да си издръжлив и с добра физическа подготовка заради козите, най-често отвесни пътечки, по които ти се налага да вървиш. Освен това си мъкнеш и статив, по посочената пресечна местност. За удобните обувки няма да споменавам ,те се подразбират.
Тъй като най- често се снима по изгрев и залез, към багажа задължително се прибавя и по- плътна връхна дреха.

След ходене,промушване и почти пропълзяване и много смях стигнахме до заветната точка.(Тук фотографа- аз, е залегнал и дебне останалите,смеейки се, как се справят с препятствията.)

Разпънах статива и снимах пробно в чакане на залеза.

Проблем №1
Това ,което е пред очите ми не е на кадъра ми!!!
Пред мен се е ширнала броеница от планини, вода, която вие снага между тях и лекичко проблясва. Зелени дървета , изправили снага пред взора ми избухвайки в зелена експлозия.
А на снимката ми -НИЩО от това великолепие.

Плахо се огледах. Всички други щракат с доволни физиономии. Добре ще сменя гледната точка!
Следва разнасяне на статива и фотоапарата наляво- надясно, и местенето му нагоре- надолу.
Съобразявайки се с трите квадратни метра от които можеше да се снима, защото бяхме в почти отвесен сипей и само на няколко места, беше равно и можеше да се застане.
Щрак и пак-  Тц! Голямо нищо! Не се получава!Явно проблема си е в мен.
Залезът си дойде.Великолепен в пурпурно и златно- точно зад гърба ми и не в сцената ,която искам! Тихичко си прибрах статива и апарата и се излегнах на пътеката наслаждавайки се на гледката.След размисъл и припомняйки си лекциите се сетих че:

Проблем №2

Изток и запад си съществуват независимо то нас и нашите желания.
Проучването е добра идея, когато се снима нещо по изгрев и залез и искаш те да са в кадър. В крайна сметка слънцето не е наясно с нашите желания,че да застане точно там където го искаме!

Проблем №3

Дори да сте направили много точни проучвания, няма гаранция, че ще се получи желания кадър.Атмосферни влияния, липса на облаци, прекалено много облаци и още куп неща, които могат да ви саботират. В крайна сметка всичко е късмет, но подплатен с проучвания.

Ако сте намерили перфектното място, просто чакайте подходящия момент.

Полза №1

След като приех философски че няма да направя кадъра на живота си се насладих на гледка за милиони.

Тук е видно че трябва да ходя на поправителен за нощни снимки, понеже няма грам фокус и въобще не съм схванала как се прави.

На следващия ден, след като леко се разколебах от опита ми с пейзажите се отправих към портретната фотография, но за това ще пиша друг път.

Втора дестинация - меандрите на Арда!

Подходих с ентусиазъм и напълно не предубедено.Какво пък, да дойда до Кърджали и да не ги видя- срамота!

Не храних големи надежди за снимки. Тръгнахме по обед, а слънцето си пече ли пече!

Качихме се в колите и се заредиха завой след завой, но и гледка след гледка!

Нямах идея как трябва да изглеждат тези меандри(за мой срам), но в представите ми бяха грандиозни!!!

И така, спираме пред първия ( не подред, а който са избрали нашите организатори).

Еми ето го.

Често, не бях впечатлена, но реших да дам всичко от себе си и да се реабилитирам в собствените си очи в раздел пейзаж.До такава степен се старах, че в един момент се осъзнах на една издадена скала, надвесена над бездната,която се опитвах да снимам, някъде далече-далече и много надолу. След като осъзнах, че ми се вие свят, лекичко пропълзях назад и шумно си поех дъх.Казах- стига акробатика и затърсих по-подходяща гледна точка.
Не я намерих.
Но явно не съм се уплашила достатъчно, защото пак си повисях на скали, макар и не толкова сърце спиращи, като първите. ( за радост на скучаещите портретисти които са ме хванали в крачка :))

Втори меандър малко по- голям.Но моя ентусиазъм беше поспаднал. Е щракнах няколко кадъра за архива и обратно на колите.

И накрая спряхме пред последния предвиден в програмата меандър.Слязох без грам ентусиазъм, леко препечена и вдигам поглед и УАУ!!!
Пред очите ми се разкрива гледка, която не може да се опише. Трябва да се види!
А усещането...
Смирение пред тази невероятна красота ,еуфория и невероятно блаженство!!!! И още толкова усещания, които не подлежат на предаване и описание.

И тук не липсваха стръмни, кози пътечки, но  моя акробатизъм и каскадьорски умения си имат предел и се отказах от по- близко познанство.

Моите адмирации към организаторите на фотопленера, които бяха градирали това което предстоеше да видим и не само за това.
Благодарности към тях и въобще към Photoschool за това че ни дондуркаха през цялото време.Поднесоха ни всичко готово на тепсия и не на последно място за организацията, която ни даде възможност да се наслаждаваме и снимаме, без да се налага да мислим за безкрайните подробности без които всъщност няма хубав кадър.
И така, това бяха само малка част от предвидените пейзажни дестинации.Другите бяха не по-малко интересни, но уви не можех да бъда на няколко места едновременно, въпреки огромното ми желание.В крайна сметка, малко се отчаях на тема пейзаж и сериозно залитнах по портретната фотография, но за това следващия път.