Да си направиш подарък- опити за пейзаж

Обичам да снимам.Колкото повече снимам, толкова повече се влюбвам във фотографията и искам да направя следващия кадър и следващия...
Миналия септември си подарих едно фото приключение. И сега почти 6 месеца по- късно, реших да се върна за малко там- в тези забързани, интересни и незабравими дни.
От 3 до 6 септември 2016 г. Photoschool организира фотопленер в Кърджали, насочен предимно към пейзажната,портретната и стрийт фотография.
Организаторите се бяха потрудили да изберат 9 локаций за пейзаж и 8 локаций за портрет. Да изберат модели и техния стайлинг. За нас участниците оставаше само да решим къде и какво искаме да снимаме.

И така направих първия си избор и се впуснах в дебрите на пейзажната фотография.
Винаги съм си мислила, че пейзажа е най-лесно да се снима.
Бързо се отървах от тази заблуда!
Първо е добре да си издръжлив и с добра физическа подготовка заради козите, най-често отвесни пътечки, по които ти се налага да вървиш. Освен това си мъкнеш и статив, по посочената пресечна местност. За удобните обувки няма да споменавам ,те се подразбират.
Тъй като най- често се снима по изгрев и залез, към багажа задължително се прибавя и по- плътна връхна дреха.

След ходене,промушване и почти пропълзяване и много смях стигнахме до заветната точка.(Тук фотографа- аз, е залегнал и дебне останалите,смеейки се, как се справят с препятствията.)

Разпънах статива и снимах пробно в чакане на залеза.

Проблем №1
Това ,което е пред очите ми не е на кадъра ми!!!
Пред мен се е ширнала броеница от планини, вода, която вие снага между тях и лекичко проблясва. Зелени дървета , изправили снага пред взора ми избухвайки в зелена експлозия.
А на снимката ми -НИЩО от това великолепие.

Плахо се огледах. Всички други щракат с доволни физиономии. Добре ще сменя гледната точка!
Следва разнасяне на статива и фотоапарата наляво- надясно, и местенето му нагоре- надолу.
Съобразявайки се с трите квадратни метра от които можеше да се снима, защото бяхме в почти отвесен сипей и само на няколко места, беше равно и можеше да се застане.
Щрак и пак-  Тц! Голямо нищо! Не се получава!Явно проблема си е в мен.
Залезът си дойде.Великолепен в пурпурно и златно- точно зад гърба ми и не в сцената ,която искам! Тихичко си прибрах статива и апарата и се излегнах на пътеката наслаждавайки се на гледката.След размисъл и припомняйки си лекциите се сетих че:

Проблем №2

Изток и запад си съществуват независимо то нас и нашите желания.
Проучването е добра идея, когато се снима нещо по изгрев и залез и искаш те да са в кадър. В крайна сметка слънцето не е наясно с нашите желания,че да застане точно там където го искаме!

Проблем №3

Дори да сте направили много точни проучвания, няма гаранция, че ще се получи желания кадър.Атмосферни влияния, липса на облаци, прекалено много облаци и още куп неща, които могат да ви саботират. В крайна сметка всичко е късмет, но подплатен с проучвания.

Ако сте намерили перфектното място, просто чакайте подходящия момент.

Полза №1

След като приех философски че няма да направя кадъра на живота си се насладих на гледка за милиони.

Тук е видно че трябва да ходя на поправителен за нощни снимки, понеже няма грам фокус и въобще не съм схванала как се прави.

На следващия ден, след като леко се разколебах от опита ми с пейзажите се отправих към портретната фотография, но за това ще пиша друг път.

Втора дестинация - меандрите на Арда!

Подходих с ентусиазъм и напълно не предубедено.Какво пък, да дойда до Кърджали и да не ги видя- срамота!

Не храних големи надежди за снимки. Тръгнахме по обед, а слънцето си пече ли пече!

Качихме се в колите и се заредиха завой след завой, но и гледка след гледка!

Нямах идея как трябва да изглеждат тези меандри(за мой срам), но в представите ми бяха грандиозни!!!

И така, спираме пред първия ( не подред, а който са избрали нашите организатори).

Еми ето го.

Често, не бях впечатлена, но реших да дам всичко от себе си и да се реабилитирам в собствените си очи в раздел пейзаж.До такава степен се старах, че в един момент се осъзнах на една издадена скала, надвесена над бездната,която се опитвах да снимам, някъде далече-далече и много надолу. След като осъзнах, че ми се вие свят, лекичко пропълзях назад и шумно си поех дъх.Казах- стига акробатика и затърсих по-подходяща гледна точка.
Не я намерих.
Но явно не съм се уплашила достатъчно, защото пак си повисях на скали, макар и не толкова сърце спиращи, като първите. ( за радост на скучаещите портретисти които са ме хванали в крачка :))

Втори меандър малко по- голям.Но моя ентусиазъм беше поспаднал. Е щракнах няколко кадъра за архива и обратно на колите.

И накрая спряхме пред последния предвиден в програмата меандър.Слязох без грам ентусиазъм, леко препечена и вдигам поглед и УАУ!!!
Пред очите ми се разкрива гледка, която не може да се опише. Трябва да се види!
А усещането...
Смирение пред тази невероятна красота ,еуфория и невероятно блаженство!!!! И още толкова усещания, които не подлежат на предаване и описание.

И тук не липсваха стръмни, кози пътечки, но  моя акробатизъм и каскадьорски умения си имат предел и се отказах от по- близко познанство.

Моите адмирации към организаторите на фотопленера, които бяха градирали това което предстоеше да видим и не само за това.
Благодарности към тях и въобще към Photoschool за това че ни дондуркаха през цялото време.Поднесоха ни всичко готово на тепсия и не на последно място за организацията, която ни даде възможност да се наслаждаваме и снимаме, без да се налага да мислим за безкрайните подробности без които всъщност няма хубав кадър.
И така, това бяха само малка част от предвидените пейзажни дестинации.Другите бяха не по-малко интересни, но уви не можех да бъда на няколко места едновременно, въпреки огромното ми желание.В крайна сметка, малко се отчаях на тема пейзаж и сериозно залитнах по портретната фотография, но за това следващия път.