сряда, 7 ноември 2012 г.

Руло "Стефани"






1 кг. кайма
лук
2 яйца + 1 жълтък
2 филии стар хляб
черен пипер
кимион


за плънката:
4- 5 яйца
4-5 кисели  краставички
2 моркова


за поръсване:
1 белтък
галета




Сварете яйцата за плънката и морковите.
Накиснете хляба в гореща вода.
От каймата, ситно нарязания лук яйцата,жълтъка изтискания хляб, пипера и кимиона, се приготвя  смес като за пържени кюфтета. Хубаво е да престои в хладилника за около 40 минути за да се овкуси добре.
След това се разтила на пласт 2-3 см. във форма на правоъгълник, върху мокра кърпа или фолио намазано с мазнина ( аз нямах и използвах намазана с мазнина  чиста торбичка ).
Отгоре се нареждат нарязаните на ивички кисели краставички , сварени маркови и сварените яйца нарязани на половинки,четвъртинки или кръгчета.
С помощта на кърпата сместа се повдига и се завива на руло.Поставя се в намазана с мазнина тава. Добре е да изберете тава в която да не остава много свободно място след кото сте сложили рулото.Ако то стане много дълго спокойно може да го разрежете на две ,но загърнете хубаво краищата да не изпадне плънката.
Отгоре рулото се намазва с леко разбит белтък , поръсва се с галета и се залива с горещо леко препържено олио.Изпечете във фурната.
След изваждане се нарязва на филийки и се поднася с гарнитура по избор.









събота, 3 ноември 2012 г.

Торта с ванилов крем и кайсии




Харесвам всички видове ванилов крем.От доста време ми се въртеше идея да направя торта с  него. И ето я.Направих най- прости пандишпанови блатове и прибавих малко конфитюр от кайсии.Знам че с ягодово сладко може би щеше да стане по-ароматно,но исках точно тази комбинация.Резултатът беше сочна и много лека торта.

за блата:
3 яйца
3 с.л. захар
3 с.л. брашно

За крема:
1 литър мляко
200 гр, масло
300 гр. захар
180 гр. брашно
50 гр. нишесте
2 ванилии

1 бурканче конфитюр  от кайсии

За сиропиране:
сокът от 1 компот от кайсии

За блата:
 Със миксер, яйцата се разбиват със захарта докато увеличат обема си.След това внимателно се прибавя пресятото брашно и се бърка със шпатула.Готовата смес се слага в тавичка  с хартия за печене.Блата се пече на 180 градуса  в предваретелно загрята фурна.
За тортата са необходими 3 блата.

За крема:
Смесваме брашното,нишестето и ги разбъркваме с мляко до кашица.
Другото мляко със захарта се слага на котлона и като заври към него се прибавя брашняната смес.Бъркаме до гъст крем.Дърпаме от огъня и в горещия крем слагаме маслото и ванилията.Бъркаме докато маслото се усвои от сместа.


В тортена чиния слагаме първия блат,сиропираме.Мажем с конфитюр обилно.Слагаме втория блат, сиропираме,мажем с крем.Поставяме третия блат,сиропираме и забършваме с крем.
Украсяваме.
Аз използвах малко сладкарска сметана,настърган шоколад и конфитюр от кайсии.

вторник, 30 октомври 2012 г.

Контрасти



Опушено,тъмно синьо небе от едната страна,а от другата- слънце.Като мост между  двете огромна дъга. И дъжд,дъжд...
Така ме посрещна времето,като си показах носа навън.
Тази сутрин наистина си беше впечетляващо,щом дори в бързината да прибера двете деца в колата на сухо, успях да забележа тези закачки.
А по- късно, ветрецът събираше пухкави бели облаци върху  катедралите,но над тепетата на Стария град се заиграваше повече и трупаше тежки, буреносни купове, огъваше дърветата, буташе листата и ги провираше между сгушените къщи, а после ги изоставяше в някоя локва за да продължи със своите дяволии.
Побутваше някой чадър,подухваше под шаловете и яките на бързащите за работа хора и ги наблюдаваше развеселено как придърпват якетата и се свиват за да намерят откраднатата им топлинка.После утихваше за малко, събираше сили и с мощен щорм отново разбъркваше клоните на дърветата.
А аз  наблюдавах тези лудории на природата и се усмихвах.Усмихвам се и сега защото намерих време да се огледам и да си припомня колко са важни малките неща,как изпълват живота ни ,как ни зареждат.Денят ми мина спокойно и в прекрасно настроение,светът отново беше гостоприемно и уютно място за мен .








А вечерта ми подари прекрасен залез на който се насладих,но уви не можах да споделя с вас защото докато намеря място от което да се вижда добре ,стана прекалено тъмно за снимки.
Явно това си беше залез само за мен.


четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Градинарски кюфтенца




Денят чувствително намаля.Есента вече се е настанила удобно и вика по-голямата си сестра Зимата.
А аз, всъшност не съм най-организирания човек на света.Часовете се изнизват между пръстите ми и докато се обърна денят е свършил!
Това уви ще се отразява и на следващите ми снимки.Ще са определено нощни.
Просто докато се върна от работа,прибера децата и сготвя нещо,слънцето одавна ще се е скрило.
А сега докато все още има тиквички една рецепта с тях.


2 картофа ( около 400 гр.)
1 тиквичка ( около 400 гр.)
1 червена чушка
1-2 моркова ( около 100 гр.)
4-5 стръка копър
2 яйца
7-8 лъжици брашно
сол на вкус
олио за пържене (около 1 ч.ч.)



Тиквичката се обелва и се настъргва на едро ренде. Изчаква се 5-10 минути, след което се изтисква добре,  за да се махне излишната течност.Слага се в голяма купа и към настърганата тиквичка се прибавят обелените и настъргани на едро ренде картофи и моркови.
Чушката се нарязва на тънки  ивички  и също се добавя към зеленчуците.
Слага се и нарязания на ситно копър. Прибава се и брашното, като се разбърка добре.
Накрая се слагат яйцата  и се посолява.Разбъркайте да се смесят всички съставки.
Олиото се сгорещява в дълбок тиган.
Със супена лъжица се гребва от сместа и се изсипва в тигана.
Кюфтенцата се натискат внимателно с лъжицата,за да се изтънят и оформят.
Пържат се от двете страни до зачервяване.
Преди сервиране се оставят върху салфетка за да се отцеди излишната мазнина.
Рецептата е на Звездев.Аз по промених тук там и добавих едно сосче за разкош.


за соса:
1 кисело мляко
20-30 гр. синьо сирене (настъргано)
1 скилидка чесън

Чесънът се счуква (или изтисква с преса за чесън) и се смесва с останалите продукти.
Не прекалявайте с чесъна иначе ще убиете вкусът на сиренето.
Сервирайте кюфтенцата гарнирани със  сосчето.

вторник, 23 октомври 2012 г.

Супа от тиквички и крема сирене


Както вече съм си признавала супите не са силната ми страна.Но съм решила да продължавам с опитите си. Тази супичка видях при Мъхчето и я  пробвах.Определено ми допадна!

3-4 тиквички
1 картоф
1 малка глава лук
200 гр. крема сирене
сол,черен пипер
зехтин
черен пипер


Нарязваме на едро тиквичките,картофа и лука и ги варим в 1 литър подсолена вода (или бульон,ако имаме).След като се сварят зеленчуците ги пасираме и добавяме крема сиренето.
Добавяме малко зехтин и разбъркваме добре.
Поръсете с черен пипер и се насладете на вкуса.
Аз пробвах да сложа малко копър,но не ви съветвам вие да пробвате.
Копърът не е подправката  за тази супа.

Ябълков сладкиш с карамел


Сдобих се с голямо количество ябълки и започна търсене на идеи.Този сладкиш определено ми хареса. Попада в категорията ми - любими.Аз го направих в по-голяма тавичка и стана по- тънък.Но така ми хареса,защото се усещат много добре ябълките.
Рецептата е от BG мама.



3 яйца
2 ч.ч. захар ( 440 гр.)
125 гр. масло
1 ч.ч. брашно
4-5 големи ябълки
1 пакетче бакпулвер
канела на вкус


 Слага се тавичка ( 26 см.) на котлона.  В нея се слага маслото да се разтопи.После се поръсва
1 ч.ч. захар и се оставя да се карамелизира с маслото до светъл карамел.Бърка се за да се карамелизира захарта равномерно.Внимава се да не загори карамела.
Сваля се от огъня и отгоре се нареждат обелените и нарязани на полумесеци ябълки( като ветрило).Поръсете малко канела.
Отделно се разбиват яйцата с останалата захар докато побелеят и увеличат обема си.
Прибавя се пресятото с бакпулвера брашно.Разбърква се.
Сместа се изсипва равномерно върху ябълките и се пече до зачервяване в предварително загрята на 180 градуса фурна.
Още горещ сладкиша се изсипва в тортена чиния.Иначе карамела ще изтине и нама да може да се обърне.
В тавичката се изсипва 1/2 ч.ч. вода и се слага на котлона да заври,защото остава карамел.
Сладкиша се залива с получения сироп.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Есен



Понякога трябва да изпусна парата.
При мен това най-добре става като се заровя до уши в брашно или като грабна фотоапарата.
Резултатите не винаги са важни.Самият акт на създаване на нещо ме зарежда.