петък, 29 март 2013 г.

Соколски манастир " Успение Богородично"




За пореден ден, небето се е намръщило и сякаш е захлупило целия свят.Липсва ми слънцето и свободата, която ми дава, желанието за разходки, доброто настроение...
Реших да се върна към едно място, което докосна душата ми, още докато бях почти дете- почти жена.  Соколския манастир.
Връщам се там пак и пак...
Мисля че това е едно специално място, заредено с много положителна енергия.
Влезте през тежките порти и елате за малко с мен.



  

Манастирът е построен през 1833 г. и се намира на 4 км. от Етъра и на 12 км. от Габрово.
Действащ е.
През 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола изографисват църквата.
В параклиса са запазени икони на Св.Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф.
През 1836 г. в манастира е открито килийно училище, в което по късно е учителствал и Неофит Бозвели.
Соколския манастир не само, че не е подминат от националноосвободителната борба, но е взел  активна роля в нея.
Приютявал е четата на Капитан дядо Никола ( 1856 г.). По време на Априлското въстание, тук  е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е бил подслоняван в манастира.
През Руско- турската война е бил превърнат във военна болница.




Смята се че чешмата е построена от Колю Фичето.




Градината на манастира е прекрасна.Винаги по нещо цъфти за радост на всички ,които лудо обичат цветята като мен.


Последно като бях там, манастира все още беше пощаден от  големите тълпи и беше запазил неповторимата си атмосфера.


Жалко само, че със снимките и думите си, не мога да пресъздам излъчването на това място.
Усещането за покой, уют , умиротворение...



събота, 23 март 2013 г.

Сарми с лапад


 Винаги преди пости кроя големи планове.Това ще си сготвя,онова ще направя.Какво пък толкова, има толкова много неща за ядене, който не са с животински произход.Че има има,но обикновено се приготвят с яйца ,сирена...За да са по-вкусни...
Предната неделя видях лапад и веднага си представих сарми.Никога преди това не бях яла точно от лапад, но така си ги представих.И така сдобих се с няколко връзки и се прибрах.
Разтворих книгите за рецепта,но такава нямаше.Не ми се сърфираше из интернет и затова се пробвах с идеята която ми беше в главата.Сармичките станаха много вкусни,липсваше им само малко мляко с чесънче за сосче.Но какво да се прави, пости!
 Накрая бих искала да кажа че е хубаво да сложите малко повече олио( зехтин), защото иначе ще станат много сухи, ориза си обича мазнинка.

2 връзки лапад
1 връзка пресен лук
1 връзка пресен чесън
150 гр. ориз
гореща вода в съотношение 1 към 3 с ориза ( 1 част ориз, 3 части вода)
сол
черен пипер
олио




Нарежете измитите и почистени - лук и чесън.Задушете ги в 3 -4 лъжици олио, за 2- 3 минути.
Добавете измития ориз и го запържете докато стане стъклен.Добавете  горещата вода,солта и черния пипер и сварете ориза на бавен огън докато поеме почти всичката вода.Дръпнете от огъня и похлупете или завийте с кърпа.Оставете го да почине и да поеме цялата течност и леко да се охлади.
Сложете тенджера с вода и оставете да заври.Прибавете сол и започнете да попарвате измитите лападови листа . Внимава се листата да не се преварят.Всяко листо се топва за няколко секунди и се вади веднага.
Завийте сармичките и ги наредете в намаслена с олио тавичка.Полейте ги с няколко струйки олио и запечете във фурната.Не е необходима дълга топлинна обработка, тъй като всичко е готово.Просто малко да се запече.
И няколко  снимки с обещание за пролет.




събота, 16 март 2013 г.

Домашен течен шоколад



Понякога си харесвам рецепти, които отлежават доста дълго докато им дойде момента.Тази е една от тях.Мисля че минаха няколко месеца откакто си купих сухото мляко.Добре че е с дълък срок на годност.



 200 мл. прясно мляко
150 г. пудра захар
100 г. сухо мляко
2 -3 с.л. какао
100 г. масло
1 ванилия
малко кора от портокал

 Смесете сухото мляко ,какаото и ванилията.
Прясното мляко се загрява, прибавя се пудрата захар и се бърка докато се усвои.Добавя се маслото и отново се разбърква.Накрая се добавя и сместа със сухото мляко и какаото.Бърка се докато сместа стане хомогенна.
Ако все пак някоя бучица ви се изплъзне, няма място за притиснение.Вижте и сметката с пасатора.
Разлейте готовия шоколад в подходящи чаши или купички и оставете да се охлади, след което приберете в хладилника за да се стегне.
Аз преди да го нападна го поръсвам с настъргана портокалова кора, но са възможни и други декорации- разбита сметана,смлени ядки, кокосови стърготини...




Рецептата видях тук

Напоследък времето съвсем не ми стига!Кога бяхме средата на февруари , а кога преполовихме  март! Искам да направя толкова неща а уви не успявам...
Но ще се пробвам да изкарам част от постите да видя докъде ще стигна. Така че край на вкусните сладкиши, здравейте зелении! Шоколадчето беше за последно!
И малко снимки на мойте момчета.









петък, 1 март 2013 г.

Мартенички реколта 2013




Честита Баба Марта!
Много здраве и усмивки !
Имам ново увлечение.Плетене на една кука.
А към цветята си имам постоянна и дългогодишна тръпка!
Това са част от мартениците, които направих тази година.Нека всеки си избере каквато му харесва.А гривната от мъниста е направена изцяло от големия ми мушмурок.


неделя, 24 февруари 2013 г.

Бисквитки с фастъци



Имах останали белтъци, но не ми се правиха целувки.Разрових книгите и си харесах една рецепта. Както обикновенно нямах точните продукти и сложих каквото имаше,колкото имаше.
Понеже не спазих пропорциите, не бях убедена че ще се получи нещо.Но резултатът беше повече от добър.Получиха се много ароматни бисквитки.Ето какво сложих в тях:






5 белтъка
215 г.  фъстъци и лешници  сурови ( като фъстъците бяха 200 г. просто толкова ядки имах)
170 г. пудра захар
185 г. захаросани корички от портокал
80 гр. фурми нарязани
половин шепа червени сушени боровинки







Пресейте пудрата захар,Смесете всички продукти и разбъркайте с лъжица до еднородна смес.
Покрийте тавата  с хартия за печене.С помоща на лъжица оформете малки купчинки от сместа.
Оставете разтояние.Печете на 180 градуса за 10 - 15 минути или до зачервяване.



петък, 22 февруари 2013 г.

Еклери


Винаги съм се отнасяла към някой рецепти с респект.Струвало ми се е че няма да се справя, или че са много сложни. Еклерите са една от тези рецепти.Страшно много ги обичам, но сега за пръв път пробвам сама да ги направя.Дали беше късмета на начинаещия незнам, но те взеха, че станаха!


за тестото:
120 г. брашно
200 мл. вода
100 мл. олио
щипка сол
4 яйца


за крема:
1 л. прясно мляко
220 г. захар
5 жълтъка
2 праха ванилия
1 с.л. краве масло
120 г.брашно



Приготвяне на пареното тесто:
Водата, олиото и солта се загряват.Като заври се дърпа от огъна и се прибавя  брашното наведнъж и започва да се бърка,докато сместа започне да се отделя от съда. Върнете на огъня и бъркайте енергично докато по дъното се появи бяла следа.
След като поизстине, се прибавят едно по едно яйцата и продължава да се бърка, докато и последното яйце се усвои.
Тавата  се застила с хартия за печене. С чаена лъжичка се взема малка част от сместа и се изсипва на разтояние  една от друга.Ако искате еклерчета за една хапка слагайте количество колкото лешник, ако искате по- големи сложете, колкото голям орех.
Печете на 200 градуса в предварително загрята фурна до зачервяване.
След като се изпекат, изключете фурната, отворете леко вратичката и оставете така още 10 минути.Чак тогава извадете готовите еклерчета.


На този етап вече  може да решите с какво да напълните еклерите.Дали да са солени или сладки.




Моя вариант е с класически крем

Половината от млякото се сварява със захарта.В останалата половина се прибавят брашното и жълтъците и се изсипва във врящото мляко.Бърка се непрекъснато докато се сгъсти.Дръпва се от огъня и се прибавя маслото и ванилията.
Еклерите се пълнят с готовия крем.
Има два начина:
Първия- със шприц се щприцова крема във еклерчетата.
Втория- Еклера се разрязва на две.Пълни се с крема долната част,а горната се поставя като капаче.
Аз избрах първия начин.



четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Супа с бекон



Тази снимчица на супичката отлежава от няколко месеца.Има си много кусури, за разлика от самата супа.И понеже наскоро загубих част от рецептите си не ми се ще поради разсеяност да загубя и тази.Затова я представям, пък на вас оставям да се похвалите с по-хубави снимки, ако ви допадне и решите да я направите.А аз си допълвам виртуалния тефтер с още една любима
рецепта.

1 глава лук
8-9 ивици бекон ( носи и на още :) аз го слагам на око)
100 г. гъби
400 г. картофи
150 г. заквасена сметана
бял пипер
босилек
 сол


 3  парчета от бекона се слагат на горещ тефлонов тиган ( или друг с незалепващо покритие) и се изпичат.Отделят се за украса на супата.
Лукът се нарязва на ситно и се запържва .Добавя се  останалия бекон нарязан на дребни кубчета.Запържва се .Добавят се измитите и нарязани гъби и се задушава още 4-5 минути.
Накрая се прибавят нарязаните на кубчета картофи и вода или бульон. (Количеството вода е 150 мл. за порция, но ако правите повече трябва да съобразите и количеството на останалите продукти).Посолете.
Като  омекнат картофите, прибавете сметаната.Разбъркайте добре и отнемете от огъня.
Подправете с бял пипер и босилек по желание.
Рецептата е от предаване на И.Звездев