Цветя и пеперуди

Кексчета със сирене

Тези кексчета ги правя вече няколко пъти, но все не стигаме до снимки с тях.Лично на мен са ми любими, защото са лесни, търпят промени в продуктите и са много вкусни.
 Рецептата е от тук

2 1/2 ч.ч. брашно
1 пакетче бакпулвер
1/2 ч.ч. натрошено краве сирене
200 г. котидж сирене ( може да се замени с друг вид сирене)
2 яйца
3/4 ч.ч. олио
1 1/2 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сол ( ако сиренето ви е много солено не слагайте сол)
3 щипки суха ронена чубрица, или друга подправка по избор ( пробвала съм и с риган,много добре се получиха)


В купа пресейте брашното с бакпулвера.Добавете натрошеното сирене и котидж сиренето.
Разбъркайте с вилица.
В друга купа с вилица леко разбийте яйцата с олиото.Добавете киселото мляко,  чубрицата, солта и отново разбъркайте.Изсипете течната смес в купата с брашното и разбъркайте няколко пъти с вилицата, колкото да се смесят съставките.
Изсипете кексовата смес във формички за мъфини ( предварително намазани с олио и посипани с брашно).
Печете на 200 градуса за 20 - 25 минути или според фурната.

Манастир "Св.Св. Козма и Дамян"

 На 2 км. от Куклен се намира манастирът "Св.Св Козма и Дамян".
От Пловдив се стига за броени минути, ако разбира се, успеете да налучкате точните посоки на поставените табели. Похвално е, че са поставени, но посоката , която показват е малко неопределена и обикновено между две улици :) - ха иди и разбери накъде да тръгнеш.

Преди много време, някой ми беше казал, че манастирът е в развалини и аз тръгнах с това  убеждение.Представете си каква беше изненадата ми като видях това....

 Да кажа, че бях изумена, едва ли би описало точното ми състояние.
Манастирът е прекрасен!
За мен беше невероятна комбинация.
Новата част е много красива, а старата църква е мистична! Какво имам в предвид ли?
Как да кажа?
Не са много местата в които чувстваш, че си на специално, свято място, изпълнено с хубава енергия.Там където си умиротворен,смирен и щастлив без причина.
В старата църква на манастира се почуствах точно така, макар да не мога да опиша точно палитрата от чуства, които ме обзе.Идете и вижте дали и за вас е така.

Над манастира има аязмо с лековита вода, заради която е построена тази Света обител.
Смята се, че водата лекува предимно болести на нервнато система ( но не само).
А над аязмото има огромна поляна, на  която можете да починете, да поиграете с децата си,  да запалите огън и да избягате от делника.

Няма да пиша историчиски данни, ако ви интересуват- потърсете.
Исках да споделя едно специално за мен изживяване, с надеждата да подтикна някога, някой да си изживее своите специални мигове в този уникален манастир!


И след всичко това ще споделя че си бях забравила фотоапарата и  в последния момен взех един които категорично отказва да снима извън града по незнайни за мен причини.Мислих че едвали ще има нещо за снимане.Леле добре че го взех, че сигурно щях да си изгриза пръстите от яд :) А ико имате нужда от доказателства, колко е вълшебно мястото... както виждате има снимки.. . капризното апаратче проработи!


А сега малко отклонение от темата.
На 13.06 "Под гъбката" стана на 1 годинка.Имах грандиозни планове за виртуална почерпка, които  тотално се провалиха.Няма да обеснявам защо.Но не мога да не благодаря на няколко човека: На Стефчето и на Дани за това че ме стимулираха всяка по свой начин!Благодаря ви безкрайно момичета!
Ще благодаря и на себе си че събрах куража да направя" Под Гъбката".
А на всички вас, които си отбивате, или отбивате и споделяте по нещо с мен... не знам какво да кажа! И това е така защото ми е трудно да обесня колко ми е хубаво, че сме се докоснали по някакъв начин. Вие мен и аз Вас!

Тунел с ягоди

Когато видях тази рецепта за пръв път в "Сладко и солено " си казах, че задължително ще я направя! Заради дъждовете миналата година нямаше нормални ягоди.Но сладкиша така и не ми излезе от главата!
Продуктите и начина на приготвяне буквално преписах от "Сладко и солено", като направих малки промени според наличността в хладилника си. Понякога желанието да направя нещо конкретно ме връхлита толкова силно, че не остава време за пазаруване. В някой по- планиран момент ще направя този прекрасен десерт и със заквасената сметана, както го е показала Веси,но едно казвам със сигурност, "Тунелът с ягоди" стана страхотен  и изпращам специалните си благодарности на Веси за прекрасната идея!

Продукти:
4 яйца
1/2ч.ч.захар
2с.л.олио
1ч.ч.брашно
1 ч.л. бакпулвер
1с.л.какао


за крема:
200мл сладкарска сметана
200г кисело мляко
175г крем-сирене Филаделфия
2-3с.л.захар ( или захар на вкус)
1 пак.желатин(10г)
няколко капки ванилова есенция
ягоди за пълнеж

    Разбиват се яйцата и захарта с миксер. Добавя се олиото на тънка струйка. Брашното се пресява с бакпулвера и се добавя към яйчената смес, като се разбърква внимателно с лопатка. Сместа се разделя на две - към едната се добавя какаото. Застила се голяма правоъгълна тава с хартия, намазнява се леко и се излива първо кафявата смес. Заравнява се с широк нож и върху нея се излива на тънки ивици бялата. Внимателно се заравнява и тя. Блата се пече не повече от 7-8мин.  в загрята на 180С фурна . Охлажда се и се отлепя от хартията.
  Приготвя се форма за кекс(30х10). От блата се отрязва правоъгълно парче с размерите на отвора на формата, останалото се поставя на дъното и стените като цяло парче.

Приготвя се крема: желатина се залива с 2-3с.л. вода и се оставя да набъбне. Разтопява се в МВ или на водна баня. Киселото мляко се разбърква със захарта, сиренето крема и ванилията.
  Сладкарската сметана(добре охладена) се разбива на пяна и се добявя постепенно към сместта с киселото мляко . Накрая се добавя желатина и се разбърква добре.

  Във формата се изсипва 1/3 от крема и се разнася равномерно по дъното. Отгоре се нареждат ягодите, една до друга, по средата, с дръжчицата надолу. Отгоре внимателно се нанася останалия крем, като се внимава да не останат кухини. Най-отгоре се заравнява и се поставя отрязаното за капак парче от блата, като се притиска добре.

    Сладкиша се оставя да престои 2часа в хладилник и се обръща на поднос.

Цвете на една кука

От известно време ми се плете.Направих първите си стъпки  с една кука.Отначало всичко ми изглеждаше много трудно и дори се бях отказала.Но нали съм инат опитах отново и се получи.
Това цвете го видях ето тук.

Бухтички

2 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сода бикарбонат
2-3 с.л. олио
1 ч.ч. пудра захар
брашно, колкото поеме за меко тесто

  олио за пържене

Содата се добавя към киселото мляко (добре би било млякото да е със стайна температура).
Яйцата се разбиват със захарта,добавя се олиото и киселото мляко със содата.
Постепено се слага и брашното.Замесва се меко тесто.Върху набрашнена повърхност се разточва тестото и от него с помощта на чаша се изрязват кръгчета.
Кръгчетата се пържат от двете страни в нагорещеното олио до зачервяване.
Отцеждат се на  салфетка.

Курабии

  1 чаена чаша мазнина /1/2 масло, 1/2 олио/ или мас и олио
 6 яйца
1 и 1/2 чаена чаша захар
 1 чаша кисело мляко
 2 бр. амонячни соди
  кората от 1  лимон
 ванилия
1 ч.л. сода бикарбонат
 брашно, колкото поеме за меко тесто


 Отделя се един жълтък за намазване и се разбърква с няколко капки олио.
 Яйцата се разбиват, прибавя се захарта и се разбива с миксер до стопяването й. Прибавят се на тънка струйка разтопената мас и олио, киселото мляко и амонячната сода(разтворена в няколко капки лимон) и содата бикарбонат и ванилията. Настъргва се кората от лимон и се прибавя брашното.    Тестото трябва да е меко, да се меси лесно, но да не стои хлебно.Като се омеси се слага за час в хладилника. След като се извади от хладилника от тестото  се откъсва  една топка и се разточва на кора с дебелина  1 см. Другото тесто си се връща в хладилника. Изрязват се фигурки с формичките и се поставят в тава, намазана с олио. Трябва да има разстояние между курабийките поне сантиметър, да не се слепят при печенето. Намазват се отгоре с жълтък и се поръсват със захар . Пекат се в предварително загрята фурна на 180градуса. Като порозовеят се вадят и се оставят малко да изтинат и след това се махат от тавата, иначе се лесно се чупят.
Докато са топли миришат силно на амонячната сода, но като изстинат неприятната миризма изчезва.