събота, 22 септември 2012 г.

Бананови мъфини


Ароматът,които се носи  от тези малки кексчета,докато се пекат е невероятен.Направо неустоим.Даже като чели малко те подвеждат и те карат да очакваш да усетиш същия богат и запомнящ се вкус.Мъфините стават меки и приятни,но наистина след като цялата къща се изпълни с ухание на банани и ванилия, очаквах нещо по-така.
Рецептата видях при Йоли , но не успях да я изпълня съвсем докрай. Уви с най-приятната част с топинга се поразминахме  тъй като се оказа,че бананите бяха по-малко.Някоя от малките ми маймунки беше задигнала част от продуктите.Затова сложих малко  "Дулсе де лече" което се оказа много добра идея.


за тестото
125 гр. меко масло
1ч.ч. захар
2 яйца
1 ч.ч.банани на пюре (2-3 банана )
1 ванилия
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода за хляб
1/2 ч.ч. прясно мляко
100 гр.черен шоколад
2 ч.ч. брашно

"Дулсе ди лече" за декорация


Разбийте добре маслото със захарта.Добавете едно по едно яйцата, а след това и намачканите банани.Пресейте брашното с бакпулвера и ванилията.Прибавете към банановата смес ката редувате с прясното мляко.Разбъркайте и разсипете сместа в хартиени формички за мъфини, които с те сложили в тавичка за мъфини. Запълнете 2/3 от обема им.Начупете шоколада на пърченца и го набодете в кексчетата.Изпечете ги в предварително загрята фурна на 170 градуса.




събота, 15 септември 2012 г.

Салата " Рустикана"



Тази салатка опитах преди доста време в едно любимо заведение.Днес реших да я повторя по спомени.Стана страхотна.В оригиналния вариант беше със сух босилек,но аз предпочитам пресен.Както вече ми стана навик и тук няма да дам точни количества,а само продуктите,които се слагат.



домати (ако може розови ,повече ги харесвам)
краставица
печени червени чушки
 сварени яйца
лук
кашкавал
пресен босилек
сирене
балсамов оцет
олио(зехтин)


Нарежете доматите.Добавете краставицата,яйцата,печените чушки нарязани на кубчета.Лука на полумесеци.Сложете кашкавала нарязан на кубчета и листенцата босилек накъсани на едро.Овкусете със зехтина и балсамовия оцет и най-отгоре настържете сиренето.




четвъртък, 13 септември 2012 г.

Плетиво



Много съм горда, това са първите ми саморъчно изплетени тарлъци.
Най-накрая се научих!
Сега ако мога и да повторя наученото ...   няма да имам грешка !






неделя, 9 септември 2012 г.

Кътче от друго време



Дълбоко в нежната прегръдка на Родопите се е сгушило Ситово.
Запазило старовремското си очарование и пожалено от тълпите,то наднича срамежливо под каменните тикли.
Къщите са стари,някои от тях ,изоставени и държащи се на магия.Но разходката сред тях не носи дъха на тъга и запуснатост, а по- скоро те докосва усещането за спокойствие отвъд времето,присъщо за места с дълбоки корени. И въпреки, че хората ги няма, тези  рушащи се къщи , като чели помнят, добрите си времена, когато детски смях ги е огласял. Когато момци са се задявали с момите. Стадата шумно са минавали покрай тях и изгубилите се агънца са търсели майките си. Когато тъпана и гайдата са карали сърцата да заиграват , краката да не спират.
Нежно като въздишка се носят старите спомени и те карат да си представяш...
















Това кътче избягало в друго време е откритие за все повече пловдивчани и започват да се появяват и нови вили,но слава богу не с бързи темпове,защото лошият черен път все още охлажда ентусиазма на повечето мераклии.



А отвъд къщите попадаш сред планината, която е възвърнала своята територия , от  дългогодишните опити на хората да я подчинят и опитомят.
Ако някой ви предложи прочутите Ситовски картофи, не му вярвайте. Едва ли има оцелели  повече от  2 малки ниви. Напълно недостатъчни за тоновете картофи, предлагащи се по пазарите на големите ни градове.Е може в Гърция и Турция да имат градове с името "Ситово" знам ли.
А гората се протяга, докосва те и те кара да забравиш проблемите си. Успокоява те, приласкава те и ако не си неразумен ще си тръгнеш умиротворен и зареден с много енергия.










сряда, 5 септември 2012 г.

Гювеч



Признавам си честно това не съм го готвила аз.Само го снимах и ядох от него на корем!
Приготви ни го бабата на мъжа ми -баба Калина, но беше толкова вкусно че реших да го споделя с вас още повече ,че технологията е малко по- различна от моята. А вкусът определено е в полза на баба Калина.Точни мерки няма.Всичко е на око.( Май не само аз готвя така : )   )



свинско месо( или агнешко,телешко,пилешко)
1 патладжан
чушки севрия
бямя
зелен фасул
лук
моркови
домати
тиквичка
картофи
джоджен
сол
черен пипер
червен пипер

Зеленчуците се нарязват и се отделят по видове- лукът,чушките,патладжана, тиквичката,морковите на малки кубчета.Зеления фасул се начупва  на 2-3 парчета. Картофите на по- едри кубчета.
Месото се нарязва и се задушава в херметическа тенджера.
В по голям съд се слага олио и първо се задушават патладжаните с тиквичките.
После се прибавят лука и чушките,морковите.После зеления фасул(ако е по-стар може направо с месото да поври),Прибавят се картофите и задушаването продължава.Накрая се слагат бамята,доматите,червения пипер ,месото и подправките.Всичко се изсипва в тавичка или глинен гювеч  и се пече във фурната.




Ето майсторката.






Това  са част са цветята на баба Калина.




























А вечер се събирахме пред огъня.







Част от моята банда.