Автопортрет

Ха, изненада - фотоапаратът ми имал вграден светломер. Че кой да знае!
Изпълнена с ентусиазъм, ставам рано, рано. Водя децата на градина и ето - свободна съм да създам перфектния си автопортрет.

Спънка - 1 - не мога да си измисля , как да си направя измерванията на светлината. Очевидно е , че не мога да се клонирам. Половинката със силно развито чувство за само съхранение, ме е предупредил преди три дни , да не разчитам на него, защото няма да е в града. След кратък размисъл се обаждам на приятелка. Проблемът е отстранен! Ура!
И така за да хвана сутрешната светлина избирам място - на близката полянка до блока.
Има си всичко, и сянка и слънце.
Леко зъзнейки, нагазваме в тревата. Оказва се много мокра - цялата в роса!
Пренебрегвайки мокрите си крака, аз авторитетно определям перфектното място за пробна снимка  № 1. Вадя статива и от калъфа се разпиляват разни чаркове, които всъщност не ми стана ясно къде и как са били. Резултатът е ясен - апаратът в никакъв случай не може да се задържи на статива. Нищо, какво пък! Аз ще снимам!
Откривам туй нещо светломера. Правя измерванията ( ако може така да се каже) и натискам спусъка.  И да бъде светлина! Получавам бял фон с някакви неясни контури, при това леко размазани! Не може да бъде!!! Защо така ???
След дузина подобни опити, и силно премръзнал модел с явно треперене, реших да върна на автоматични настройки, просто така за проверка дали всъщност всичко е наред. Еми наред си беше, апаратът, не в него беше грешката. Упорито продължавам, сменяйки бясно настройките на скорост и бленда. Резултатът -  от лош по - лош.
Примирено свих платната и бих отбой. Както е ясно до автопортрет не стигнах. Този път.
Но аз ще се върна!  :)


Безкрайно благодаря на модела си, който прекоси половината град и въпреки атмосферни те условия и крайното си нежелание да се снима, ми пристана на акъла. Той си знае кой е.