Потопената църква и язовир Жребчево

Тъмно е.И ужасно студено!
Часът е около 01,00 през нощта.Аз следвам тънкия лъч на начелника ми.Земята и тревата са покрити с наметало от скреж, което лекичко проблясва щом светлината го докосне.
Разпъвам статива с леко треперещи ръце. Отправям поглед към потопената църква. Не че виждам нещо. Кратък светлинен импулс, който до ми даде идея накъде да насоча апарата , така че все пак да има църква на снимката.
Страшно съм развълнувана!!! За пръв път ще правя нощни снимки!
Натискам спусъка и.....НИЩО!
Получавам огромно размазано петно,което само аз си знам ,че е потопената църква в язовир Жребчево.
Втори опит, трети...ефекта е същия!
Светвам към църквата с идея да хвана фокус и потривам доволно премръзналите си ръце. Сега няма начин да не стане! Да ама не!!!

Правило №1  за начинаещ фотограф при нощни снимки( освен топлите дрехи през зимата)
-тръгни с някой, който разбира повече от теб!!!

В случая аз бях облагодетелствена, защото имах на разположение лектор и цяла група ентусиасти , 99 % от които разбират повече от мен.
Разбира се аз открих, че нещата не са толкова лесни като да сложиш статив и да щракнеш, точно, когато измръзналия ни лектор си беше тръгнал :)
Това че имам снимки на фокус е благодарение на Марта!Тя си знае, че много, много и благодаря!
А това ,че са толкова светнати снимките, си е изцяло моя вината.
След като видях, че имам снимка с неща за които е ясно ,че са църква и звезди , бях толкова щастлива, че забравих, че около мен е минус 1000 градуса и ме обзе лека лудост, която се изразяваше в обикаляне около обекта и яко щракане.Факт е че не съм разбрала как съм прекарала в това състояние около 2 часа. Както е видно шедьоври няма, но все пак има нещо, което да покажа. И със сигурност ще помня първите си нощни снимки!!!

А ето и няколко  вечерни.

А язовир Жребчево се оказа доста по- голям отколкото очаквах.

В едната му част има много интересни сухи отрязани дървета с причудливи форми.

За да стигнеш там обаче ти трябват особено важни фотографски аксесоари:
 ГУМЕНИ БОТУШИ!

Ето защо.

След като установих, че не мога да изляза победител в битката с калта се предадох и с ботуши тежащи с поне 2-3 килограма повече, започнах да преследвам слънцето, но успях да...

Го уловя...

Да го задържа..........

И да го пусна!

По снимах малко.

А после се качих на машината на времето,

увеличих тягата...

и излетях!

А цялата разходка до Жребчево, разчупи оковите на ежедневието ми и ми проправи директен път натам...