Разходка

 
Обичам да пътувам. А още повече обичам да снимам докато пътувам. Понякога търпението на мъжа ми привършва, докато заемам поредната странна поза за да снимам някакво цвете, дето той трудно даже го е видял.
За мен снимките са нещо специално, защото пазят не само спомени, но и усещанията ми за дадено място или събитие.След време ги разглеждам и отново се потапям в емоциите, които са ме владели в момента на снимката.

Храмът " Рождество Христово" край г. Шипка винаги ме е поразявал с красотата си. Допада ми стилът му изпълнен в традицията на руските църкви. За съжаление лично за мен очарованието му свършва с фасадата му. Прекрачвайки прага му не изпитвам чувство че съм в храм. По скоро го приемам за музей.

Не така стои въпросът с връх Шипка!
На това място земята помни. И нашепва.

Боженци, покори мен и половинката ми. Вече втори път се връщаме там.
Усещането да спиш в стара къща носи своите емоции.
Първия път нощувахме в къща, в която бяхме само ние. Въпреки че съм прекарвала детските си ваканции в село, този ми опит не ме подготви за тихите нощни шумове от бягащи крачета над главата ми. Или за стенещите поскърцвания съпровождащи всяка моя стъпка.А слизането по дървените стълби изкарваше цяла симфония от звуци.

Вторият път нощувахме в" ХаджиВелиновия хан".
Там нямах подобни изживявания. По скоро се насладих на прекрасно подредената къща и невероятната и градина. Всяка стая носеше уникално име и беше различна. Подредена с предмети от бита на нашите баби и дядовци. Сякаш бях отседнала в етнографавски музей, но със съвремени удобства деликатно замаскирани.

Велико Търново.
Тук се оказа че имам много снимки, но уви на повечето съм снимала по- голямата част от семейството ми, така че ще ви ги спестя.

Но не мога да не изкажа специални благодарности на  Candy.  При нея за пръв път разбрах за музея от восъчни фигури. Кате, благодаря ти! Много ни хареса !