Портокалови бисквитки с парченца шоколад

Много, много любими бисквитки! Вече не знам колко пъти съм ги правила.Ако някой е пропуснал рецептата при   Ирина, горещо препоръчвам да се поправи този пропуск!
Ще прибавя, че стават много и рядко остават екземпляри за снимки.


400 гр. брашно
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/4 ч.л. бакпулвер
щипка сол
200 гр. меко масло
200 гр. захар
2 големи или 3 малки яйца
кората от 2 портокала
2 с. л. прясно изцеден портокалов сок
300 гр. шоколадови капки или шоколад (черен нарязан на малки парченца)

Пресятото брашното, содата, бакпулвера и солта се смесват в купа.
Маслото и захарта се разбиват до побеляване.Добавят се яйцата едно по едно, като се изчаква сместа да ги усвои напълно.Добавят се  кората и сока от портокала.
След това се добавя и сместа с брашното на 2 - 3 пъти и се бърка на ниска степен или на ръка.
Накрая се прибавя и шоколада. Разбърква се добре за да се разпредели равномерно шоколада.
Тавата се покрива с хартия за печене. Фурната се загрява на 180 градуса.
С малка чаена лъжичка се загребва от сместа и се поставя на хартията на разтояние, защото бисквитките удвояват обема си. Пекат се не повече от 10- 12 минути. Ако се препекат стават сухи.
Ако тестото за втората тава омекне много, може да се прибере в хладилника за малко за да се стегне.

Крем супа от тиква

С крем супата от тиква бяхме малко на "Вие". Пробвах един -два пъти, но не беше съвсем по моя вкус. Но реших да не се отказвам и да продължа с експериментите. Сега спокойно мога да кажа , че открих своята комбинация.

500 гр. тиква
1 голяма скилидка чесън
2 стръка пресен лук
100 мл. прясно мляко
1 с.л. зехтин
20 гр. масло
сол
къри на вкус




Сварете тиквата с малко вода и сол,  докато омекне. Пасирайте, така че да се получи средно на гъстота пюре. Задушете чесъна, пресния лук  с маслото, зехтина и 1-2 с.л. вода. Задушете за 2 -3 минути. Прибавете тиквеното пюре и разредете с прясното мляко до желаната гъстота.
Прибавете малко къри на вкус.
Количеството на прясното мляко е примерно. Зависи от това каква гъстота искате и от това колко вода сте оставили с тиквата.

Идват ми на гости с бисквитена торта,и аз гостувам с рулца от патладжани

Това е възможно най- вкусната бисквитена торта, която съм опитвала. С мооого крем!!!Както се казва в някои реклами една лъжичка и си там! Тази наслада за небцето :) опитах благодарение на Стефчето  и то не  виртуално а реално. Един ден ме изненада, като ми дойде на гости с тази тортичка. Ако искате да я опитате и вие давам думата на Стефка да ви разясни как точно я прави толкова хубава :

Домашна торта с бисквити


Това е сладкиш, който става лесно, бързо и винаги може да добавяш каквото ти е кеф.

2 пк. обикновени бисквити, едни ванилови и едни шоколадови (аз си купувам тези на „Победа”)
3 пк. ванилов крем ( на някоя от българските фирми или на Dr. Oetker,  въпрос на предпочитание)
4 жълтъка
1 с.  л. прясно мляко
захар, според указаното на пакетчетата с нишесте
1 черен и 1 млечен шоколад
200 мл течна животинска сметана
кокосови стружки за украса

Нишестето се разтваря според указанието на опаковката, добавя се захарта и разбитите жълтъци и се прибавя към завиращото прясно мляко, вари се до сгъстяване. Аз си приготвям нишестено яйчената смес и я добавям към студеното прясно мляко, слагам на котлона и бъркам не прекъснато до сваряването на крема. Предварително изстудената сметана се разбива на пухкав крем. Готовият крем се разделя на две части, в едната се слага начупеният на парченца шоколад и се разбърква, докато кремът е още топъл. Втората половинка от крема се охлажда с бъркане и се  добавя разбитата сметана  към нея. Бисквитките се топят в топло мляко, ароматизирано с ванилия или ликьор по избор или пък само във вода. Нареждат се бисквитки,  ванилово-сметанов крем, бисквитки, шоколадов крем или обратно, а отгоре кокос. Съхранява се в хладилник и се хапва студенка.

Става страхотна и с леко гъст карамелен сос, приготвен от карамел и животинска сметана, с който се заливат бисквитите преди ваниловия крем, също и с начукан крокан от карамел и ядки, който се ръси върху бисквитките преди да се залеят с крем. В този вариант кремът е само сметановованилов, а отгоре си я украсявам с настърган шоколад или горчиво какао.




А сега аз ще гостувам на Стефка с Рулца от патладжани, но уви само виртуално.

500 гр. кайма
3 големи патладжана
кимион
черен пипер
3-4 домата
1 глава лук
4-5 скилидки чесън


Патладжаните се нарязват на филийки и се запържват леко. Във всяко парче се слага по малко от каймата ( омесена с кимиона и черния пипер) и се увива на рулце. Забожда се с клечка за зъби и се нарежда в тавичка. Навитите рулца се заливат със сос от настърганите  домати и нарязаните на ситно лук и чесън. Посолява се на вкус и се пече на умерена фурна.

Трябва да си призная че се опитах да намеря по-мързелив начин за приготвяне на това ястие.
Пробвах да наредя ред патладжан, ред плънка, пак патладжан и отгоре соса, но вкусът не е същия. Рулцата стават вълшебно вкусни.


Това беше от мен.Няма да съм многословна, защото това беше първото ми гостуване и се вълнувам! Благодаря ти Стефче за поканата да стана  част от" Шаренкото" ти местенце!

Жануарии

 

Честита 2014 година!

Тази година  ще е прекрасна! Ще бъдем здрави!

Ще се усмихваме повече, защото ще си спомним , че щастието е в нашите ръце! Ще мечтаем много и ще преследваме мечтите си!Ще бъдем по- добри , защото това е в природата ни! Ще обичаме,  на първо място себе си , за да можем да обичаме и останалите! Ще споделяме любовта си! Когато ни застигнат трудности и препятствия ще се справяме със тях, защото ще сме силни и вярваме в себе си!

Светът лежи пред нас примамлив и подканящ ! Това е годината в която ще го покорим и ще се забавляваме! Защото това сме ние – завършени личности, които знаем какво искаме и как да го постигнем! За мен ще бъде вълшебна година, а за вас?

 

Ще започна  с нещо сладичко, за да ми е сладка годината!
Много любими сладки! Правила съм ги много пъти.

за тестото:

4 яйца
1 и 1/2 ч.ч захар
5 с.л. мед
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.ч. олио
2 ванилии
брашно колкото поеме за меко тесто

От изброените продукти се замесва меко тесто.Оформят се топчета с големината на малък орех.
Нареждат се в намаслена тава на разстояние, защото увеличават много обема си.Пекат се на 180 градуса. Още топли се издълбават с лъжичка.

за пълнежа:
2 ч.ч. прясно мляко
50 мл. коняк
125 гр. масло

Млякото се сварява. Сваля се от огъня и към него се добавя маслото. Бърка се докато се разтопи.Прибавя се конякът и  с получената смес зе заливат трохите от сладките. Разбърква се добре.
Издълбаните сладки се пълнят с пълнежа и се слепват по две.
Лично на мен плънката ми е достатъчно сладка, но в оригиналната рецепта има и 1 ч.ч пудра захар, което според мен е прекалено сладко. Пробвайте как е според вашия вкус и прибавете захар, ако е необходимо.


за глазурата:
100 гр. млечен шоколад
20 гр. масло

Шоколадът и маслото се стопяват на водна баня. Сладките се потапят в глазурата и се оставят за няколко часа в хладилник. Ако сте решили да потопите целите сладки в глазура ще трябва да увеличите количеството на шоколада и маслото.
Аз за пръв път стигнах до етапа с глазурата и при мен се получи доста гъста, така че за потапяне не можеше и дума да става. Затова при мен се получи по- скоро намазване.
Досега съм правила сладките докъдето ми стигат силите и търпението. Но мога да ви уверя ,че във във всички варианти са вкусни. И само като бисквитки,  и напълнени с вкусната смес и оваляни в шоколад! Със всеки следващ етап, вкусът им се променя. И последно ще спомена, че е добре да престоят една нощ в хладилник или на студено защото омекват и се разгръща вкусът им.

Сухи чушки пълнени с боб

Всяка година за Бъдни вечер правя сушени чушки пълнени с боб. И винаги си спомням за баба ми Мария ,която беше невероятен майстор на тези чушки. Тя ги правеше с мас и вкусът им беше страхотен.По- късно разбрах че рецептата си е северняшка.


560 г. боб
3 моркова
10 - 20 г. глава от целина
100 г. сухи чушки
1 по- голяма глава лук
50 мл. доматен сок
1/2 ч.л. червен пипер
чубрица
джоджен черен пипер
сол
2-3 с.л. олио запържване
50 мл. олио за поливане

Накиснете боба за една нощ във вода.
На сутринта изхвърлете водата и сварете фасула, заедно с нарязаните на ситно моркови, солта и целината до готовност.
Нарежете лука на дребно и го запържете в олиото.Като омекне, добавете добре  отцедения боб, доматения сок и червения пипер. Прибавете подправките и разбъркайте добре.Дръпнете от огъня.
Накиснете сухите чушки за 10 - 15 минути в гореща вода. След като омекнат ги напълнете с плънката. Поставете в тавичка, полейте с малко олио и изпечете. Не повече от 30 минути.

 Пробвала съм с различни сортове боб, но най- вкусни стават с дребен бял боб. И наистина си заслужава да ги опитате с мас.
Рецептата публикувам доста след Бъдни вечер, но тази година организацията ми се срина тотално.
Януари ще дефилират Коледните ми сладки :) малко срамежливо, защото не остана време за аранжиране на снимки .
Но спокойно мога да споделя, че време за снимки нямаше, но прекарах прекрасни Коледни празници!


Весело посрещане на Новата  2014 година!

Тарталети с маслини,сушени домати и плънка от гъби

Честито Рождество Христово!

Здраве за всички ни! Много усмихнати и уютни празници!

Ще почерпя с постни тарталетки, които бяха за Бъдни вечер.

Майка ми пости вече доста години. Вчера бях в дилема, какво различно да и предложа от варивата, който няма как да не и омръзнат след като са  основно меню по време на поста.

Реших да направя нещо с гъби и тесто. И така се роди тази идея.Бях скептично настроена , но все пак реших да прибавя повече подправки и да видя какво ще се получи.Тарталетките се харесаха много.

за тестото:

320 мл. топла вода

1 ч.л. сол

1/2 ч.л. захар

3 с.л. зехтин

525 г. брашно

1 1/3 ч.л. суха мая

От изброените съставки се замесва меко тесто. И се оставя да втаса.

Аз използвах хлебопекарна.

900 гр. тесто

1 ч.л. мащерка

1 ч.л. риган

4 -5 сушени домати нарязани на много дребно

8 - 10 маслини  ( сложих 2 вида каламата и черни маслини) нарязани на ситно

След като втаса тестото се измесва с подправките, сушените домати и маслините.

Намазняват се форми за тарталети и тестото се разпределя в тях. Аз направих 12 броя и част от тестото ми остана. Изпекох го на малко хлебче.

Изпечете тарталетите на 200 градуса до готовност.

За плънката:

400 гр. гъби

2 големи глави лук

1/4 ч.л. къри ( или на вкус)

сол

черен пипер

2-3 с.л. олио

   

Нарежете лука на едро. Измийте и нарежете гъбите на дребно.

Запържете лука до омекване. Прибавете гъбите и гответе докато се изпари течността, която отделят. Прибавете подправките. Напълнете тарталетите непосредсвено преди поднасянето.

Ако не постите, спокойно може да се поглезите с малко кашкавалче отгоре или дуго сиренце.

                       

Разходка

 
Обичам да пътувам. А още повече обичам да снимам докато пътувам. Понякога търпението на мъжа ми привършва, докато заемам поредната странна поза за да снимам някакво цвете, дето той трудно даже го е видял.
За мен снимките са нещо специално, защото пазят не само спомени, но и усещанията ми за дадено място или събитие.След време ги разглеждам и отново се потапям в емоциите, които са ме владели в момента на снимката.

Храмът " Рождество Христово" край г. Шипка винаги ме е поразявал с красотата си. Допада ми стилът му изпълнен в традицията на руските църкви. За съжаление лично за мен очарованието му свършва с фасадата му. Прекрачвайки прага му не изпитвам чувство че съм в храм. По скоро го приемам за музей.

Не така стои въпросът с връх Шипка!
На това място земята помни. И нашепва.

Боженци, покори мен и половинката ми. Вече втори път се връщаме там.
Усещането да спиш в стара къща носи своите емоции.
Първия път нощувахме в къща, в която бяхме само ние. Въпреки че съм прекарвала детските си ваканции в село, този ми опит не ме подготви за тихите нощни шумове от бягащи крачета над главата ми. Или за стенещите поскърцвания съпровождащи всяка моя стъпка.А слизането по дървените стълби изкарваше цяла симфония от звуци.

Вторият път нощувахме в" ХаджиВелиновия хан".
Там нямах подобни изживявания. По скоро се насладих на прекрасно подредената къща и невероятната и градина. Всяка стая носеше уникално име и беше различна. Подредена с предмети от бита на нашите баби и дядовци. Сякаш бях отседнала в етнографавски музей, но със съвремени удобства деликатно замаскирани.

Велико Търново.
Тук се оказа че имам много снимки, но уви на повечето съм снимала по- голямата част от семейството ми, така че ще ви ги спестя.

Но не мога да не изкажа специални благодарности на  Candy.  При нея за пръв път разбрах за музея от восъчни фигури. Кате, благодаря ти! Много ни хареса !